1 A nd king David was old advanced in age; and they covered him with clothes, but he obtained no warmth.

А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

2 A nd his servants said to him, Let there be found for my lord the king a young virgin; and let her stand before the king, and let her cherish him, and let her lie in thy bosom, that my lord the king may get warm.

Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3 A nd they sought for a fair damsel throughout the territory of Israel, and found Abishag a Shunammite, and brought her to the king.

И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4 A nd the damsel was very fair; and cherished the king, and ministered to him; but the king knew her not.

Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 A nd Adonijah the son of Haggith exalted himself, saying, I will be king; and he provided himself chariots and horsemen, and fifty men to run before him.

Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 A nd his father had not grieved him at any time in saying, Why doest thou so? and he was also a very comely man; and bore him after Absalom.

А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

7 A nd he conferred with Joab the son of Zeruiah, and with Abiathar the priest; and they helped Adonijah and followed.

Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8 B ut Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and Nathan the prophet, and Shimei, and Rei, and the mighty men whom David had, were not with Adonijah.

Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 A nd Adonijah sacrificed sheep and oxen and fatted cattle by the stone of Zoheleth, which is by En-rogel, and invited all his brethren, the king's sons, and all the men of Judah, the king's servants;

И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 b ut Nathan the prophet, and Benaiah, and the mighty men, and Solomon his brother, he did not invite.

Обаче пророк Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 A nd Nathan spoke to Bathsheba the mother of Solomon, saying, Hast thou not heard that Adonijah the son of Haggith is king, and David our lord does not know ?

Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 A nd now, come, let me, I pray thee, give thee counsel, that thou mayest save thine own life, and the life of thy son Solomon.

Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 G o and get thee in to king David, and say to him, Didst not thou, my lord, O king, swear to thy handmaid saying, Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit on my throne? why then does Adonijah reign?

Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 B ehold, while thou yet talkest there with the king, I also will come in after thee and confirm thy words.

И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 A nd Bathsheba went in to the king into the chamber; and the king was very old; and Abishag the Shunammite ministered to the king.

И така, Витсавее възлезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 A nd Bathsheba bowed and did obeisance to the king. And the king said, What wouldest thou?

И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 A nd she said to him, My lord, thou hast sworn by Jehovah thy God to thy handmaid, Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit on my throne.

А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 A nd now behold, Adonijah is king; and now, my lord the king, thou knowest it not.

Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 A nd he has sacrificed oxen and fatted cattle and sheep in abundance, and has invited all the sons of the king and Abiathar the priest and Joab the captain of the host; but Solomon thy servant has he not invited.

И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 A nd thou, my lord the king, the eyes of all Israel are upon thee, that thou shouldest tell them who shall sit on the throne of my lord the king after him.

Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 O therwise it shall come to pass when my lord the king shall sleep with his fathers, that I and my son Solomon will be counted offenders.

Иначе, когато господарят ми царят заспа с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 A nd behold, while she yet talked with the king, Nathan the prophet also came in.

А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

23 A nd they told the king saying, Behold, Nathan the prophet. And when he was come in before the king, he bowed himself before the king with his face to the ground.

И известявайки на царя, рекоха: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 A nd Nathan said, My lord, O king, hast thou said, Adonijah shall reign after me, and he shall sit on my throne?

И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 F or he is gone down this day, and has sacrificed oxen and fatted cattle and sheep in abundance, and has invited all the king's sons, and the captains of the host, and Abiathar the priest; and behold, they eat and drink before him, and say, God save king Adonijah!

Защото той слезе днес та закла говеда, угоени телци, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 B ut me, me thy servant, and Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and thy servant Solomon, he has not invited.

А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 I s this thing done by my lord the king, and thou hast not shewn to thy servants who should sit on the throne of my lord the king after him?

От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28 T hen king David answered and said, Call me Bathsheba. And she came into the king's presence, and stood before the king.

Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 A nd the king swore, and said, Jehovah liveth, who has redeemed my soul out of all distress,

И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 e ven as I swore to thee by Jehovah the God of Israel, saying, Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit on my throne in my stead; even so will I certainly do this day.

непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 A nd Bathsheba bowed with her face to the earth, and did reverence to the king, and said, Let my lord king David live for ever.

Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 A nd king David said, Call me Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada. And they came before the king.

Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 A nd the king said to them, Take with you the servants of your lord, and cause Solomon my son to ride upon mine own mule, and bring him down to Gihon;

И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 a nd let Zadok the priest and Nathan the prophet anoint him there king over Israel; and blow ye with the trumpet, and say, Long live king Solomon!

и свещеник Садок и порок Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 A nd ye shall come up after him, that he may come and sit on my throne; for he shall reign in my stead, and I have appointed him to be ruler over Israel and over Judah.

Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 A nd Benaiah the son of Jehoiada answered the king and said, Amen: Jehovah, the God of my lord the king, say so too.

А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 A s Jehovah has been with my lord the king, even so be he with Solomon, and make his throne greater than the throne of my lord king David.

Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

38 A nd Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites went down, and caused Solomon to ride upon king David's mule, and brought him to Gihon.

И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 A nd Zadok the priest took the horn of oil out of the tabernacle, and anointed Solomon. And they blew the trumpet; and all the people said, Long live king Solomon!

И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 A nd all the people came up after him, and the people piped with pipes, and rejoiced with great joy, so that the earth rent with the sound of them.

И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 A nd Adonijah and all the guests that were with him heard as they were finishing their repast; and Joab heard the sound of the trumpet, and he said, Wherefore this noise of the city in an uproar?

А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбният звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 W hile he yet spoke, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came; and Adonijah said, Come in; for thou art a valiant man, and bringest good news.

Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш дори известия.

43 A nd Jonathan answered and said to Adonijah, Indeed, our lord king David has made Solomon king.

А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 A nd the king has sent with him Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites, and they have caused him to ride upon the king's mule;

и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 a nd Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king at Gihon; and they are come up from thence rejoicing, so that the city is in an uproar. This is the noise which ye have heard.

И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 A nd also Solomon is sitting on the throne of the kingdom.

При това, Соломон седна на престола на царството.

47 A nd moreover the king's servants came to bless our lord king David, saying, Thy God make the name of Solomon more excellent than thy name, and make his throne greater than thy throne! And the king bowed himself on the bed.

Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

48 A nd also thus said the king: Blessed be Jehovah, the God of Israel, who has given one to sit on my throne this day, mine eyes even seeing it.

Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 A nd all Adonijah's guests were afraid, and rose up and went every man his way.

Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

50 A nd Adonijah feared because of Solomon, and arose and went and caught hold of the horns of the altar.

А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 A nd it was told Solomon saying, Behold, Adonijah fears king Solomon; for behold, he has caught hold of the horns of the altar, saying, Let king Solomon swear to me this day that he will not put his servant to death with the sword.

И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 A nd Solomon said, If he be a worthy man, there shall not one of his hairs fall to the earth; but if wickedness be found in him, he shall die.

И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 A nd king Solomon sent, and they brought him down from the altar. And he came and bowed himself to king Solomon; and Solomon said to him, Go to thy house.

И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.