1 A nd it came to pass that when Sanballat heard that we built the wall, he was angry and very indignant, and mocked the Jews.

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2 A nd he spoke before his brethren and the army of Samaria, and said, What do these feeble Jews? shall they be permitted to go on? Will they offer sacrifices? Will they finish in a day? Will they revive the stones out of the heaps of rubbish, when they are burned?

И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 A nd Tobijah the Ammonite was by him, and he said, Even that which they build, if a fox went up, it would break down their stone wall.—

А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4 H ear, our God, for we are despised, and turn their reproach upon their own head, and give them for a prey in a land of captivity!

Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

5 A nd cover not their iniquity, and let not their sin be blotted out from before thee; for they have provoked the builders.

Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6 B ut we built the wall; and all the wall was joined together to the half thereof; for the people had a mind to work.

Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.

7 A nd it came to pass, when Sanballat, and Tobijah, and the Arabians, and the Ammonites, and the Ashdodites heard that the walls of Jerusalem were being repaired, that the breaches began to be stopped, then they were very wroth,

Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

8 a nd conspired all of them together to come to fight against Jerusalem, and to hinder it.

и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9 T hen we prayed to our God, and set a watch against them day and night, because of them.

А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

10 A nd Judah said, The strength of the bearers of burdens faileth, and there is much rubbish; so that we are not able to build at the wall.

Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 A nd our adversaries said, They shall not know, neither see, till we come into the midst of them and kill them, and put an end to the work.

А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

12 A nd it came to pass that when the Jews that dwelt by them came and told us so ten times, from all the places whence they returned to us,

И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

13 I set in the lower places behind the wall in exposed places, I even set the people, according to their families, with their swords, their spears and their bows.

Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 A nd I looked, and rose up, and said to the nobles, and to the rulers, and to the rest of the people, Be not afraid of them: remember the Lord who is great and terrible, and fight for your brethren, your sons and your daughters, your wives and your houses.

И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15 A nd it came to pass that when our enemies heard that it was known to us, and that God had defeated their counsel, we returned all of us to the wall, every one to his work.

А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

16 A nd from that time forth the half of my servants wrought in the work, and the other half of them held the spears, and the shields, and the bows, and the corslets; and the captains were behind all the house of Judah.

И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

17 T hey that built on the wall, and they that bore burdens, with those that loaded, wrought in the work with one hand, and with the other they held a weapon.

Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 A nd the builders had every one his sword girded by his side, and built. And he that sounded the trumpet was by me.

и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

19 A nd I said to the nobles, and to the rulers, and to the rest of the people, The work is great and extended, and we are scattered upon the wall, one far from another:

И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

20 i n what place ye hear the sound of the trumpet, thither shall ye assemble to us; our God will fight for us.

затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог воюва за нас.

21 A nd we laboured in the work; and half of them held the spears from the rising of the dawn till the stars appeared.

Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 L ikewise at the same time I said to the people, Let every one with his servant lodge within Jerusalem, that in the night they may be a guard to us, and labour in the day.

И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 A nd neither I, nor my brethren, nor my servants, nor the men of the guard that followed me, none of us put off our garments: every one had his weapon on his right side.

И тъй, нито аз, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше на водата да се мие.