1 B oast not thyself of to-morrow, for thou knowest not what a day will bring forth.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 L et another praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool's vexation is heavier than them both.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 F ury is cruel, and anger is outrageous; but who is able to stand before jealousy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 O pen rebuke is better than hidden love.

Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are profuse.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 T he full soul trampleth on a honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 A s a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 O intment and perfume rejoice the heart; and the sweetness of one's friend is of hearty counsel.

Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 T hine own friend, and thy father's friend, forsake not; and go not into thy brother's house in the day of thy calamity: better is a neighbour that is near than a brother far off.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 B e wise, my son, and make my heart glad, that I may have wherewith to answer him that reproacheth me.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 A prudent seeth the evil, hideth himself; the simple pass on, are punished.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 T ake his garment that is become surety another, and hold him in pledge for a strange woman.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

14 H e that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be reckoned a curse to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 A continual dropping on a very rainy day and a contentious woman are alike:

Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 w hosoever will restrain her restraineth the wind, and his right hand encountereth oil.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.

17 I ron is sharpened by iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.

Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 W hoso keepeth the fig-tree shall eat the fruit thereof; and he that guardeth his master shall be honoured.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 A s water face to face, so the heart of man to man.

Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 S heol and destruction are insatiable; so the eyes of man are never satisfied.

Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

21 T he fining-pot is for silver, and the furnace for gold; so let a man be to the mouth that praiseth him.

Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.

22 I f thou shouldest bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, yet will not his folly depart from him.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 B e well acquainted with the appearance of thy flocks; look well to thy herds:

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 f or wealth is not for ever; and doth the crown from generation to generation?

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 T he hay is removed, and the tender grass sheweth itself, and herbs of the mountains are gathered in.

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 T he lambs are for thy clothing, and the goats are the price of a field;

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.

27 a nd there is goats' milk enough for thy food, for the food of thy household, and sustenance for thy maidens.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.