1 A name is better than precious ointment, and the day of death than the day of one's birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting: in that that is the end of all men, and the living taketh it to heart.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 V exation is better than laughter; for by the sadness of the countenance the heart is made better.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools in the house of mirth.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better for a man to hear the rebuke of the wise, than to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 F or as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely oppression maketh a wise man mad, and a gift destroyeth the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 B etter is the end of a thing than its beginning; better is a patient spirit than a proud spirit.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 B e not hasty in thy spirit to be vexed; for vexation resteth in the bosom of fools.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 S ay not, How is it that the former days were better than these? for thou dost not inquire wisely concerning this.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom is as good as an inheritance, and profitable to them that see the sun.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is a defence money is a defence; but the excellency of knowledge is, wisdom maketh them that possess it to live.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 C onsider the work of God; for who can make straight what he hath made crooked?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity enjoy good, and in the day of adversity consider: God hath also set the one beside the other, to the end that man should find out nothing after him.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 A ll have I seen in the days of my vanity: there is a righteous that perisheth by his righteousness, and there is a wicked that prolongeth by his wickedness.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 B e not righteous overmuch; neither make thyself overwise: why shouldest thou destroy thyself?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 B e not overmuch wicked, neither be thou foolish: why shouldest thou die before thy time?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that thou shouldest take hold of this; yea, also from that withdraw not thy hand: for he that feareth God cometh forth from them all.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 W isdom strengtheneth the wise more than ten mighty that are in a city.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 S urely there is not a righteous man upon earth, that doeth good and sinneth not.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 A lso give not heed unto all words that are spoken, lest thou hear thy servant curse thee.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 F or also thine own heart knoweth that oftentimes thou thyself likewise hast cursed others.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 A ll this have I tried by wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 W hatever hath been, is far off, and exceeding deep: who will find it out?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 I turned, I and my heart, to know, and to search, and to seek out wisdom and reason, and to know wickedness to be folly, and foolishness to be madness;

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 a nd I found more bitter than death the woman whose heart is nets and snares, whose hands are bands: whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be caught by her.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 S ee this which I have found, saith the Preacher, one by one to find out the reason;

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 w hich my soul yet seeketh, and I have not found: one man among a thousand have I found, but a woman among all those have I not found.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 O nly see this which I have found: that God made man upright, but they have sought out many devices.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.