1 H ear, Israel! Thou art to pass over the Jordan this day, to enter in to possess nations greater and mightier than thou, cities great and walled up to heaven,

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 a people great and tall, the sons of the Anakim, whom thou knowest, and of whom thou hast heard, Who can stand before the sons of Anak!

люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 K now then this day, that Jehovah thy God is he that goeth over before thee, a consuming fire; he will destroy them, and he will cast them down before thee, and thou shalt dispossess them and cause them to perish quickly, as Jehovah hath said unto thee.

Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 T hou shalt not say in thy heart, when Jehovah thy God thrusteth them out from before thee, saying, For my righteousness Jehovah hath brought me in to possess this land; but for the wickedness of these nations doth Jehovah dispossess them from before thee.

А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 N ot for thy righteousness, or for the uprightness of thy heart, dost thou enter in to possess their land, but for the wickedness of these nations doth Jehovah thy God dispossess them from before thee, and that he may perform the word which Jehovah swore unto thy fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 K now therefore that Jehovah thy God doth not give thee this good land to possess it for thy righteousness; for thou art a stiff-necked people.

Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 R emember, forget not, how thou provokedst Jehovah thy God to wrath in the wilderness. From the day that thou didst depart out of the land of Egypt, until ye came to this place, ye have been rebellious against Jehovah.

Помни и да не забравиш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 A nd at Horeb ye provoked Jehovah to wrath, and Jehovah was angry with you, to destroy you,

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 w hen I went up the mountain to receive the tables of stone, the tables of the covenant which Jehovah made with you, and I abode in the mountain forty days and forty nights,—I ate no bread and drank no water,—

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям или да пия вода.

10 — and Jehovah delivered to me the two tables of stone written with the finger of God; and on them according to all the words which Jehovah spoke with you on the mountain from the midst of the fire on the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 A nd it came to pass at the end of forty days and forty nights, that Jehovah gave me the two tables of stone, the tables of the covenant.

(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 A nd Jehovah said unto me, Arise, go down quickly from hence; for thy people which thou hast brought forth out of Egypt have corrupted themselves; they have quickly turned aside from the way which I commanded them: they have made for themselves a molten image.

А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им зоповядах; направиха си изваян идол.

13 A nd Jehovah spoke unto me, saying, I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people.

Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 L et me alone, that I may destroy them, and blot out their name from under heaven; and I will make of thee a nation mightier and greater than they.

остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 A nd I turned and came down from the mountain, and the mountain burned with fire; and the two tables of the covenant were in my two hands.

И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 A nd I saw, and behold, ye had sinned against Jehovah your God: ye had made for yourselves a molten calf; ye had quickly turned aside from the way which Jehovah had commanded you.

Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 A nd I seized the two tables, and cast them out of my two hands, and broke them before your eyes.

Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 A nd I fell down before Jehovah, as at the first, forty days and forty nights,—I ate no bread and drank no water,—because of all your sin which ye had sinned, in doing what is evil in the eyes of Jehovah, to provoke him to anger.

После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and fury wherewith Jehovah was wroth against you to destroy you. And Jehovah listened unto me also at that time.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.

20 A nd with Aaron Jehovah was very angry to destroy him; and I prayed for Aaron also at the same time.

Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 A nd I took your sin, the calf which ye had made, and burned it with fire, and crushed it, and ground it very small, until it became fine dust; and I cast the dust thereof into the brook that flowed down from the mountain.

И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 A nd at Taberah, and at Massah, and at Kibroth-hattaavah, ye provoked Jehovah to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 A nd when Jehovah sent you from Kadesh-barnea, saying, Go up and take possession of the land which I have given you, ye rebelled against the word of Jehovah your God, and ye believed him not, nor hearkened to his voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете наред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y e have been rebellious against Jehovah from the day that I knew you.

От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 S o I fell down before Jehovah the forty days and forty nights, as I fell down; for Jehovah had said he would destroy you.

И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 I prayed therefore to Jehovah, and said, Lord Jehovah, destroy not thy people and thine inheritance, which thou hast redeemed through thy greatness, which thou hast brought forth out of Egypt with a powerful hand.

Молех се Господу, както казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 R emember thy servants Abraham, Isaac, and Jacob; look not at the stubbornness of this people, nor at their wickedness, nor at their sin;

Спомни слугите си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 l est the land whence thou broughtest us out say, Because Jehovah was not able to bring them into the land which he had promised them, and because he hated them, he hath brought them out to kill them in the wilderness.

да не би да рекат жителите на земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 T hey are indeed thy people and thine inheritance, which thou broughtest out with thy great power and with thy stretched-out arm.

А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.