1 H ear, O Israel. You are to cross the Jordan today to go in to dispossess nations greater and mightier than you are, cities great and fortified up to the heavens,

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 A people great and tall, the sons of the Anakim, whom you know and of whom you have heard it said, Who can stand before the sons of Anak?

люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 K now therefore this day that the Lord your God is He Who goes over before you as a devouring fire. He will destroy them and bring them down before you; so you shall dispossess them and make them perish quickly, as the Lord has promised you.

Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 D o not say in your heart, after the Lord your God has thrust them out from before you, It is because of my righteousness that the Lord has brought me in to possess this land—whereas it is because of the wickedness of these nations that the Lord is dispossessing them before you.

А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 N ot for your righteousness or for the uprightness of your hearts do you go to possess their land; but because of the wickedness of these nations the Lord your God is driving them out before you, and that He may fulfill the promise which the Lord swore to your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 K now therefore that the Lord your God does not give you this good land to possess because of your righteousness, for you are a hard and stubborn people.

Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 r emember and forget not how you provoked the Lord your God to wrath in the wilderness; from the day you left the land of Egypt until you came to this place, you have been rebellious against the Lord.

Помни и да не забравиш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 E ven in Horeb you provoked the Lord to wrath, and the Lord was so angry with you that He would have destroyed you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 W hen I went up the mountain to receive the tables of stone, the tables of the covenant which the Lord made with you, I remained on the mountain forty days and forty nights; I neither ate food nor drank water.

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям или да пия вода.

10 A nd the Lord delivered to me the two tables of stone written with the finger of God; and on them were all the words which the Lord spoke with you on the mountain out of the midst of the fire in the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 A nd at the end of forty days and forty nights the Lord gave me the two tables of stone, the tables of the covenant.

(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 A nd the Lord said to me, Arise, go down from here quickly, for your people whom you brought out of Egypt have corrupted themselves. They have quickly turned aside from the way which I commanded them; they have made for themselves a molten image.

А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им зоповядах; направиха си изваян идол.

13 F urthermore the Lord said to me, I have seen this people, and behold, they are stubborn and hard.

Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 L et me alone, that I may destroy them and blot out their name from under the heavens; and I will make of you a nation mightier and greater than they.

остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 S o I turned and came down from the mountain, and the mountain was burning with fire. And the two tables of the covenant were in my two hands.

И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 A nd I looked, and behold, you had sinned against the Lord your God; you had made for yourselves a molten calf. You had turned aside quickly from the way which the Lord had commanded you.

Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 I took the two tables, cast them out of my two hands, and broke them before your eyes.

Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 T hen I fell down before the Lord as before, for forty days and forty nights; I neither ate food nor drank water, because of all the sin you had committed in doing wickedly in the sight of the Lord, to provoke Him to anger.

После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and hot displeasure which the Lord held against you, enough to destroy you. But the Lord listened to me that time also.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.

20 A nd the Lord was very angry with Aaron, angry enough to have destroyed him, and I prayed for Aaron also at the same time.

Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 A nd I took your sin, the calf which you had made, and burned it with fire and crushed it, grinding it very small, until it was as fine as dust; and I cast the dust of it into the brook that came down out of the mountain.

И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 A t Taberah also and at Massah and at Kibroth-hattaavah you provoked the Lord to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 L ikewise when the Lord sent you from Kadesh-barnea, saying, Go up and possess the land which I have given you, then you rebelled against the commandment of the Lord your God, and you did not believe Him or trust and rely on Him or obey His voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете наред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y ou have been rebellious against the Lord from the day that I knew you.

От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 S o I fell down and lay prostrate before the Lord forty days and nights because the Lord had said He would destroy you.

И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 A nd I prayed to the Lord, O Lord God, do not destroy Your people and Your heritage, whom You have redeemed through Your greatness, whom You have brought out of Egypt with a mighty hand.

Молех се Господу, както казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 R emember Your servants, Abraham, Isaac, and Jacob; look not at the stubbornness of this people or at their wickedness or at their sin,

Спомни слугите си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 L est the land from which You brought us out say, Because the Lord was not able to bring them into the land which He promised them, and because He hated them, He has brought them out to slay them in the wilderness.

да не би да рекат жителите на земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 Y et they are Your people and Your inheritance, whom You brought out by Your mighty power and by Your outstretched arm.

А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.