1 W hen you sit down to eat with a ruler, consider who and what are before you;

Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

2 F or you will put a knife to your throat if you are a man given to desire.

Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

3 B e not desirous of his dainties, for it is deceitful food.

Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

4 W eary not yourself to be rich; cease from your own wisdom.

Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

5 W ill you set your eyes upon wealth, when it is gone? For riches certainly make themselves wings, like an eagle that flies toward the heavens.

Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

6 E at not the bread of him who has a hard, grudging, and envious eye, neither desire his dainty foods;

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

7 F or as he thinks in his heart, so is he. As one who reckons, he says to you, eat and drink, yet his heart is not with you.

Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

8 T he morsel which you have eaten you will vomit up, and your complimentary words will be wasted.

Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

9 S peak not in the ears of a fool, for he will despise the Wisdom of your words.

Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10 R emove not the ancient landmark and enter not into the fields of the fatherless,

Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11 F or their Redeemer is mighty; He will plead their cause against you.

Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 A pply your mind to instruction and correction and your ears to words of knowledge.

Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13 W ithhold not discipline from the child; for if you strike and punish him with the rod, he will not die.

Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

14 Y ou shall whip him with the rod and deliver his life from Sheol (Hades, the place of the dead).

Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15 M y son, if your heart is wise, my heart will be glad, even mine;

Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16 Y es, my heart will rejoice when your lips speak right things.

Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17 L et not your heart envy sinners, but continue in the reverent and worshipful fear of the Lord all the day long.

Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

18 F or surely there is a latter end, and your hope and expectation shall not be cut off.

Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19 H ear, my son, and be wise, and direct your mind in the way.

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20 D o not associate with winebibbers; be not among them nor among gluttonous eaters of meat,

Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21 F or the drunkard and the glutton shall come to poverty, and drowsiness shall clothe a man with rags.

Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

22 H earken to your father, who begot you, and despise not your mother when she is old.

Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23 B uy the truth and sell it not; not only that, but also get discernment and judgment, instruction and understanding.

Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24 T he father of the righteous (the upright, in right standing with God) shall greatly rejoice, and he who becomes the father of a wise child shall have joy in him.

Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25 L et your father and your mother be glad, and let her who bore you rejoice.

Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26 M y son, give me your heart and let your eyes observe and delight in my ways,

Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27 F or a harlot is a deep ditch, and a loose woman is a narrow pit.

Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28 S he also lies in wait as a robber or as one waits for prey, and she increases the treacherous among men.

Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

29 W ho has woe? Who has sorrow? Who has strife? Who has complaining? Who has wounds without cause? Who has redness and dimness of eyes?

Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

30 T hose who tarry long at the wine, those who go to seek and try mixed wine.

На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31 D o not look at wine when it is red, when it sparkles in the wineglass, when it goes down smoothly.

Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32 A t the last it bites like a serpent and stings like an adder.

Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33 y our eyes will behold strange things and your mind will utter things turned the wrong way.

Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 Y es, you will be as he who lies down in the midst of the sea, and as he who lies upon the top of a mast.

Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35 Y ou will say, They struck me, but I was not hurt! They beat me, but I did not feel it! When shall I awake? I will crave and seek more wine again.

Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?