1 T hen Elisha said, Hear the word of the Lord. Thus says the Lord: Tomorrow about this time a measure of fine flour will sell for a shekel and two measures of barley for a shekel in the gate of Samaria!

Тогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл.

2 T hen the captain on whose hand the king leaned answered the man of God and said, If the Lord should make windows in heaven, could this thing be? But Elisha said, You shall see it with your own eyes, but you shall not eat of it.

А сановникът на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, били могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

3 N ow four men who were lepers were at the entrance of the city’s gate; and they said to one another, Why do we sit here until we die?

А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

4 I f we say, We will enter the city—then the famine is in the city, and we shall die there; and if we sit still here, we die also. So now come, let us go over to the army of the Syrians. If they spare us alive, we shall live; and if they kill us, we shall but die.

Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

5 S o they arose in the twilight and went to the Syrian camp. But when they came to the edge of the camp, no man was there.

И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а като стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

6 F or the Lord had made the Syrian army hear a noise of chariots and horses, the noise of a great army. They had said to one another, The king of Israel has hired the Hittite and Egyptian kings to come upon us.

Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

7 S o the Syrians arose and fled in the twilight and left their tents, horses, donkeys, even the camp as it was, and fled for their lives.

Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха пибягнали за живота си.

8 A nd when these lepers came to the edge of the camp, they went into one tent and ate and drank, and carried away silver, gold, and clothing, and went and hid them. Then they entered another tent and carried from there also and went and hid it.

И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха взетото.

9 T hen they said one to another, We are not doing right. This is a day of good news and we are silent and do not speak up! If we wait until daylight, some punishment will come upon us. So now come, let us go and tell the king’s household.

Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чякаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

10 S o they came and called to the gatekeepers of the city. They told them, We came to the camp of the Syrians, and behold, there was neither sight nor sound of man there—only the horses and donkeys tied, and the tents as they were.

И тъй, дойдоха та известиха към градските врати, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

11 T hen the gatekeepers called out, and it was told to the king’s household within.

И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

12 A nd the king rose in the night and said to his servants, I will tell you what the Syrians have done to us. They know that we are hungry; therefore they have gone out of the camp to hide themselves in the open country, thinking, When they come out of the city, we shall take them alive and get into the city.

А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще възлезем в града.

13 O ne of his servants said, Let some men take five of the remaining horses; they will be no worse off than all the multitude of Israel left in the city to be consumed. Let us send and see.

А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

14 S o they took two chariot horses, and the king sent them after the Syrian army, saying, Go and see.

Вързаха, прочее, две колесници с конете, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

15 T hey went after them to the Jordan. All the way was strewn with clothing and equipment which the Syrians had cast away in their flight. And the messengers returned and told the king.

И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя.

16 T hen the people went out and plundered the tents of the Syrians. So a measure of fine flour was sold for a shekel, and two measures of barley for a shekel, as the Lord had spoken.

Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирияците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

17 T he king had appointed the captain on whose hand he leaned to have charge of the gate, and the people trampled him in the gate, and he died, as the man of God had foretold when the king came down to him.

И за пазенето на портата церят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато церят слезе при него

18 W hen the man of God had told the king, Two measures of barley shall sell for a shekel and a measure of fine flour for a shekel tomorrow about this time in the gate of Samaria,

И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

19 T he captain had told the man of God, If the Lord should make windows in heaven, could such a thing be? And he said, You shall see it with your own eyes, but you shall not eat of it.

а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

20 A nd so it was fulfilled to him, for the people trampled on him in the gate, and he died.

така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.