1 T he Lord said to Moses, Go to Pharaoh, for I have made his heart hard, and his servants’ hearts, that I might show these My signs before him,

Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

2 A nd that you may recount in the ears of your son and of your grandson what I have done in derision of the Egyptians and what things I have done there—My signs done among them—that you may recognize and know that I am the Lord.

и за да разкажеш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

3 S o Moses and Aaron went to Pharaoh, and said to him, Thus says the Lord, the God of the Hebrews, How long will you refuse to humble yourself before Me? Let My people go, that they may serve Me.

Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

4 F or if you refuse to let My people go, behold, tomorrow I will bring locusts into your country.

Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

5 A nd they shall cover the land so that one cannot see the ground; and they shall eat the remainder of what escaped and is left to you from the hail, and they shall eat every tree of yours that grows in the field;

те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

6 T he locusts shall fill your houses and those of all your servants and of all the Egyptians, as neither your fathers nor your fathers’ fathers have seen from their birth until this day. Then Moses departed from Pharaoh.

и ще се напълнят с тях къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - нещо, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна та излезе отпред Фараона.

7 A nd Pharaoh’s servants said to him, How long shall this man be a snare to us? Let the men go, that they may serve the Lord their God; do you not yet understand and know that Egypt is destroyed?

Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

8 S o Moses and Aaron were brought again to Pharaoh; and he said to them, Go, serve the Lord your God; but just who are to go?

Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

9 A nd Moses said, We will go with our young and our old, with our sons and our daughters, with our flocks and our herds, for we must hold a feast to the Lord.

А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

10 P haraoh said to them, Let the Lord be with you, if I ever let you go with your little ones! See, you have some evil purpose in mind.

Тогава Фараон им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

11 N ot so! You that are men, go and serve the Lord, for that is what you want. And were driven from Pharaoh’s presence.

Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

12 T hen the Lord said to Moses, Stretch out your hand over the land of Egypt for the locusts, that they may come up on the land of Egypt and eat all the vegetation of the land, all that the hail has left.

Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

13 A nd Moses stretched forth his rod over the land of Egypt, and the Lord brought an east wind upon the land all that day and all that night; when it was morning, the east wind brought the locusts.

И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; И Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

14 A nd the locusts came up over all the land of Egypt and settled down on the whole country of Egypt, a very dreadful mass of them; never before were there such locusts as these, nor will there ever be again.

И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

15 F or they covered the whole land, so that the ground was darkened, and they ate every bit of vegetation of the land and all the fruit of the trees which the hail had left; there remained not a green thing of the trees or the plants of the field in all the land of Egypt.

Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

16 T hen Pharaoh sent for Moses and Aaron in haste. He said, I have sinned against the Lord your God and you.

Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

17 N ow therefore forgive my sin, I pray you, only this once, and entreat the Lord your God only that He may remove from me this death.

Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

18 T hen Moses left Pharaoh and entreated the Lord.

И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

19 A nd the Lord turned a violent west wind, which lifted the locusts and drove them into the Red Sea; not one locust remained in all the country of Egypt.

И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

20 B ut the Lord made Pharaoh’s heart more strong and obstinate, and he would not let the Israelites go.

Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

21 A nd the Lord said to Moses, Stretch out your hand toward the heavens, that there may be darkness over the land of Egypt, a darkness which may be felt.

Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

22 S o Moses stretched out his hand toward the sky, and for three days a thick darkness was all over the land of Egypt.

И Моисей простря ръката си към небето; и настана тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

23 T he Egyptians could not see one another, nor did anyone rise from his place for three days; but all the Israelites had natural light in their dwellings.

Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

24 A nd Pharaoh called to Moses, and said, Go, serve the Lord; let your little ones also go with you; it is only your flocks and your herds that must not go.

Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

25 B ut Moses said, You must give into our hand also sacrifices and burnt offerings, that we may sacrifice to the Lord our God.

Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

26 O ur livestock also shall go with us; there shall not a hoof be left behind; for of them must we take to serve the Lord our God, and we know not with what we must serve the Lord until we arrive there.

тъй че и добитъкът ни ще дойде с нас, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

27 B ut the Lord made Pharaoh’s heart stronger and more stubborn, and he would not let them go.

Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

28 A nd Pharaoh said to Moses, Get away from me! See that you never enter my presence again, for the day you see my face again you shall die!

Тогава Фараон рече на Моисея: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

29 A nd Moses said, You have spoken truly; I will never see your face again.

А Моисей каза: Добре си решил; не ще видя лицето ти.