1 I am weary of my life and loathe it! I will give free expression to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 I will say to God, Do not condemn me! Show me why You contend with me.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 D oes it seem good to You that You should oppress, that You should despise and reject the work of Your hands, and favor the schemes of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 H ave You eyes of flesh? Do You see as man sees?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 A re Your days as the days of man, are Your years as man’s,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 T hat You inquire after my iniquity and search for my sin—

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 A lthough You know that I am not wicked or guilty and that there is none who can deliver me out of Your hand?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Y our hands have formed me and made me. Would You turn around and destroy me?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R emember, I beseech You, that You have fashioned me as clay. And will You bring me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 H ave You not poured me out like milk and curdled me like cheese?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 Y ou have clothed me with skin and flesh and have knit me together with bones and sinews.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Y ou have granted me life and favor, and Your providence has preserved my spirit.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Y et these have You hid in Your heart; I know that this was with You.

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sin, then You observe me, and You will not acquit me from my iniquity and guilt.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 I f I am wicked, woe unto me! And if I am righteous, yet must I not lift up my head, for I am filled with disgrace and the sight of my affliction.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 I f I lift myself up, You hunt me like a lion and again show Yourself marvelous upon me.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Y ou renew Your witnesses against me and increase Your indignation toward me; I am as if attacked by a troop time after time.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 W hy then did You bring me forth out of the womb? Would that I had perished and no eye had seen me!

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 I should have been as though I had not existed; I should have been carried from the womb to the grave.

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? Cease then and let me alone, that I may take a little comfort and cheer up

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 B efore I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 T he land of sunless gloom as intense darkness, of the shadow of death, without any order, and where the light is as thick darkness.

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.