1 K eep your foot when you go to the house of God. For to draw near to hear and obey is better than to give the sacrifice of fools too ignorant to know that they are doing evil.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2 B e not rash with your mouth, and let not your heart be hasty to utter a word before God. For God is in heaven, and you are on earth; therefore let your words be few.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

3 F or a dream comes with much business and painful effort, and a fool’s voice with many words.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

4 W hen you vow a vow or make a pledge to God, do not put off paying it; for God has no pleasure in fools (those who witlessly mock Him). Pay what you vow.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5 I t is better that you should not vow than that you should vow and not pay.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 D o not allow your mouth to cause your body to sin, and do not say before the messenger that it was an error or mistake. Why should God be angry at your voice and destroy the work of your hands?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7 F or in a multitude of dreams there is futility and worthlessness, and ruin in a flood of words. But fear God.

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8 I f you see the oppression of the poor and the violent taking away of justice and righteousness in the state or province, do not marvel at the matter. for a higher than the high is observing, and higher ones are over them.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9 M oreover, the profit of the earth is for all; the king himself is served by the field and in all, a king is an advantage to a land with cultivated fields.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 H e who loves silver will not be satisfied with silver, nor he who loves abundance with gain. This also is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 W hen goods increase, they who eat them increase also. And what gain is there to their owner except to see them with his eyes?

Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

12 T he sleep of a laboring man is sweet, whether he eats little or much, but the fullness of the rich will not let him sleep.

Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 T here is a serious and severe evil which I have seen under the sun: riches were kept by their owner to his hurt.

има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

14 B ut those riches are lost in a bad venture; and he becomes the father of a son, and there is nothing in his hand.

И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 A s came forth from his mother’s womb, so he will go again, naked as he came; and he will take away nothing for all his labor which he can carry in his hand.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 A nd this also is a serious and severe evil—that in all points as he came, so shall he go; and what gain has he who labors for the wind?

Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 A ll his days also he eats in darkness, and much sorrow and sickness and wrath are his.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 B ehold, what I have seen to be good and fitting is for one to eat and drink, and to find enjoyment in all the labor in which he labors under the sun all the days which God gives him—for this is his part.

Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 A lso, every man to whom God has given riches and possessions, and the power to enjoy them and to accept his appointed lot and to rejoice in his toil—this is the gift of God.

И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

20 F or he shall not much remember the days of his life, because God answers and corresponds to the joy of his heart.

Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.