1 K eep thy feet when thou goest unto a house of God, and draw near to hear rather than to give of fools the sacrifice, for they do not know they do evil.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2 C ause not thy mouth to hasten, and let not thy heart hasten to bring out a word before God, for God is in the heavens, and thou on the earth, therefore let thy words be few.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

3 F or the dream hath come by abundance of business, and the voice of a fool by abundance of words.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

4 W hen thou vowest a vow to God, delay not to complete it, for there is no pleasure in fools; that which thou vowest -- complete.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5 B etter that thou do not vow, than that thou dost vow and dost not complete.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 S uffer not thy mouth to cause thy flesh to sin, nor say before the messenger, that `it an error,' why is God wroth because of thy voice, and hath destroyed the work of thy hands?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7 F or, in the abundance of dreams both vanities and words abound; but fear thou God.

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8 I f oppression of the poor, and violent taking away of judgment and righteousness thou seest in a province, do not marvel at the matter, for a higher than the high is observing, and high ones over them.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9 A nd the abundance of a land is for all. A king for a field is served.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 W hoso is loving silver is not satisfied silver, nor he who is in love with stores increase. Even this vanity.

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 I n the multiplying of good have its consumers been multiplied, and what benefit to its possessor except the sight of his eyes?

Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

12 S weet the sleep of the labourer whether he eat little or much; and the sufficiency of the wealthy is not suffering him to sleep.

Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 T here is a painful evil I have seen under the sun: wealth kept for its possessor, for his evil.

има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

14 A nd that wealth hath been lost in an evil business, and he hath begotten a son and there is nothing in his hand!

И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 A s he came out from the belly of his mother, naked he turneth back to go as he came, and he taketh not away anything of his labour, that doth go in his hand.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 A nd this also a painful evil, just as he came, so he goeth, and what advantage to him who laboureth for wind?

Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 A lso all his days in darkness he consumeth, and sadness, and wrath, and sickness abound.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 L o, that which I have seen: good, because beautiful, to eat, and to drink, and to see good in all one's labour that he laboureth at under the sun, the number of the days of his life that God hath given to him, for it his portion.

Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 E very man also to whom God hath given wealth and riches, and hath given him power to eat of it, and to accept his portion, and to rejoice in his labour, this is a gift of God.

И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

20 F or he doth not much remember the days of his life, for God is answering through the joy of his heart.

Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.