1 M y son! if thou hast been surety for thy friend, Hast stricken for a stranger thy hand,

Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

2 H ast been snared with sayings of thy mouth, Hast been captured with sayings of thy mouth,

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 D o this now, my son, and be delivered, For thou hast come into the hand of thy friend. Go, trample on thyself, and strengthen thy friend,

Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 G ive not sleep to thine eyes, And slumber to thine eyelids,

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 B e delivered as a roe from the hand, And as a bird from the hand of a fowler.

Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

6 G o unto the ant, O slothful one, See her ways and be wise;

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 W hich hath not captain, overseer, and ruler,

Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 S he doth prepare in summer her bread, She hath gathered in harvest her food.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

9 T ill when, O slothful one, dost thou lie? When dost thou arise from thy sleep?

До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

10 A little sleep, a little slumber, A little clasping of the hands to rest,

Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 A nd thy poverty hath come as a traveller, And thy want as an armed man.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 A man of worthlessness, a man of iniquity, Walking perverseness of mouth,

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 W inking with his eyes, speaking with his feet, Directing with his fingers,

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 F rowardness in his heart, devising evil at all times, Contentions he sendeth forth.

Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 T herefore suddenly cometh his calamity, Instantly he is broken -- and no healing.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 T hese six hath Jehovah hated, Yea, seven abominations to His soul.

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 E yes high -- tongues false -- And hands shedding innocent blood --

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 A heart devising thoughts of vanity -- Feet hasting to run to evil --

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 A false witness doth breathe out lies -- And one sending forth contentions between brethren.

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 K eep, my son, the command of thy father, And leave not the law of thy mother.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 B ind them on thy heart continually, Tie them on thy neck.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 I n thy going up and down, it leadeth thee, In thy lying down, it watcheth over thee, And thou hast awaked -- it talketh thee.

Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

23 F or a lamp the command, And the law a light, And a way of life reproofs of instruction,

Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24 T o preserve thee from an evil woman, From the flattery of the tongue of a strange woman.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 D esire not her beauty in thy heart, And let her not take thee with her eyelids.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 F or a harlot consumeth unto a cake of bread, And an adulteress the precious soul hunteth.

Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 D oth a man take fire into his bosom, And are his garments not burnt?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 D oth a man walk on the hot coals, And are his feet not scorched?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 S o he who hath gone in unto the wife of his neighbour, None who doth touch her is innocent.

Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 T hey do not despise the thief, When he stealeth to fill his soul when he is hungry,

Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 A nd being found he repayeth sevenfold, All the substance of his house he giveth.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 H e who committeth adultery a woman lacketh heart, He is destroying his soul who doth it.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 A stroke and shame he doth find, And his reproach is not wiped away,

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

34 F or jealousy the fury of a man, And he doth not spare in a day of vengeance.

Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 H e accepteth not the appearance of any atonement, Yea, he doth not consent, Though thou dost multiply bribes!

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.