1 M y son! if thou hast been surety for thy friend, Hast stricken for a stranger thy hand,

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

2 H ast been snared with sayings of thy mouth, Hast been captured with sayings of thy mouth,

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 D o this now, my son, and be delivered, For thou hast come into the hand of thy friend. Go, trample on thyself, and strengthen thy friend,

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 G ive not sleep to thine eyes, And slumber to thine eyelids,

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 B e delivered as a roe from the hand, And as a bird from the hand of a fowler.

<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

6 G o unto the ant, O slothful one, See her ways and be wise;

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 W hich hath not captain, overseer, and ruler,

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 S he doth prepare in summer her bread, She hath gathered in harvest her food.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9 T ill when, O slothful one, dost thou lie? When dost thou arise from thy sleep?

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 A little sleep, a little slumber, A little clasping of the hands to rest,

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 A nd thy poverty hath come as a traveller, And thy want as an armed man.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 A man of worthlessness, a man of iniquity, Walking perverseness of mouth,

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 W inking with his eyes, speaking with his feet, Directing with his fingers,

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 F rowardness in his heart, devising evil at all times, Contentions he sendeth forth.

<Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 T herefore suddenly cometh his calamity, Instantly he is broken -- and no healing.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 T hese six hath Jehovah hated, Yea, seven abominations to His soul.

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 E yes high -- tongues false -- And hands shedding innocent blood --

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 A heart devising thoughts of vanity -- Feet hasting to run to evil --

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 A false witness doth breathe out lies -- And one sending forth contentions between brethren.

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 K eep, my son, the command of thy father, And leave not the law of thy mother.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 B ind them on thy heart continually, Tie them on thy neck.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 I n thy going up and down, it leadeth thee, In thy lying down, it watcheth over thee, And thou hast awaked -- it talketh thee.

Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 F or a lamp the command, And the law a light, And a way of life reproofs of instruction,

Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 T o preserve thee from an evil woman, From the flattery of the tongue of a strange woman.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 D esire not her beauty in thy heart, And let her not take thee with her eyelids.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 F or a harlot consumeth unto a cake of bread, And an adulteress the precious soul hunteth.

Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 D oth a man take fire into his bosom, And are his garments not burnt?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 D oth a man walk on the hot coals, And are his feet not scorched?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 S o he who hath gone in unto the wife of his neighbour, None who doth touch her is innocent.

Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 T hey do not despise the thief, When he stealeth to fill his soul when he is hungry,

<Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 A nd being found he repayeth sevenfold, All the substance of his house he giveth.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 H e who committeth adultery a woman lacketh heart, He is destroying his soul who doth it.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 A stroke and shame he doth find, And his reproach is not wiped away,

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 F or jealousy the fury of a man, And he doth not spare in a day of vengeance.

Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 H e accepteth not the appearance of any atonement, Yea, he doth not consent, Though thou dost multiply bribes!

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.