1 A nd it cometh to pass, at the king Hezekiah's hearing, that he rendeth his garments, and covereth himself with sackcloth, and entereth the house of Jehovah,

А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 a nd sendeth Eliakim, who over the house, and Shebna the scribe, and the elders of the priests, covering themselves with sackcloth, unto Isaiah son of Amoz the prophet,

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 a nd they say unto him, `Thus said Hezekiah, A day of distress, and rebuke, and despising, this day; for come have sons unto the birth, and power there is not to bear.

И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 ` It may be Jehovah thy God doth hear the words of Rabshakeh with which the king of Asshur his lord hath sent him to reproach the living God, and hath decided concerning the words that Jehovah thy God hath heard, and thou hast lifted up prayer for the remnant that is found.'

Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

5 A nd the servants of king Hezekiah come in unto Isaiah,

И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

6 a nd Isaiah saith unto them, `Thus do ye say unto your lord, Thus said Jehovah, Be not afraid because of the words that thou hast heard, with which the servants of the king of Asshur have reviled Me.

И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 L o, I am giving in him a spirit, and he hath heard a report, and hath turned back unto his land, and I have caused him to fall by the sword in his land.'

Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 A nd Rabshakeh turneth back and findeth the king of Asshur fighting against Libnah, for he hath heard that he hath journeyed from Lachish.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9 A nd he heareth concerning Tirhakah king of Cush, saying, `He hath come out to fight with thee;' and he heareth, and sendeth messengers unto Hezekiah, saying,

И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:

10 ` Thus do ye speak unto Hezekiah king of Judah, saying, Let not thy God lift thee up in whom thou art trusting, saying, Jerusalem is not given into the hand of the king of Asshur.

Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 L o, thou hast heard that which the kings of Asshur have done to all the lands -- to devote them -- and thou art delivered!

Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?

12 D id the gods of the nations deliver them whom my fathers destroyed -- Gozan, and Haran, and Rezeph, and the sons of Eden, who in Telassar?

Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 W here the king of Hamath, and the king of Arpad, and the king of the city of Sepharvaim, Hena, and Ivvah?'

Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 A nd Hezekiah taketh the letters out of the hand of the messengers, and readeth them, and Hezekiah goeth up to the house of Jehovah, and Hezekiah spreadeth it before Jehovah.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 A nd Hezekiah prayeth unto Jehovah, saying,

И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

16 ` Jehovah of Hosts, God of Israel, inhabiting the cherubs, Thou God Himself -- Thyself alone -- to all kingdoms of the earth, Thou hast made the heavens and the earth.

Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 I ncline, O Jehovah, Thine ear, and hear; open, O Jehovah, Thine eyes and see; and hear Thou all the words of Sennacherib that he hath sent to reproach the living God.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.

18 ` Truly, O Jehovah, kings of Asshur have laid waste all the lands and their land,

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 s o as to put their gods into fire -- for they no gods, but work of the hands of man, wood and stone -- and they destroy them.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 A nd now, Jehovah our God, save us from his hand, and all kingdoms of the earth do know that Thou Jehovah, Thyself alone.'

Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.

21 A nd Isaiah son of Amoz sendeth unto Hezekiah, saying, `Thus said Jehovah, God of Israel, That which thou hast prayed unto me concerning Sennacherib king of Asshur --

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 t his the word that Jehovah spake concerning him: Trampled on thee, laughed at thee, Hath the virgin daughter of Zion, Behind thee shaken the head hath the daughter of Jerusalem.

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

23 W hom hast thou reproached and reviled? And against whom lifted up the voice? Yea, thou dost lift up on high thine eyes Against the Holy One of Israel.

Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24 B y the hand of thy servants Thou hast reviled the Lord, and sayest: In the multitude of my chariots I have come up to a high place of hills, The sides of Lebanon, And I cut down the height of its cedars, The choice of its firs, And I enter the high place of its extremity, The forest of its Carmel.

Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

25 I -- I have dug and drunk waters, And I dry up with the sole of my steps All floods of a bulwark.

Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.

26 H ast thou not heard from afar? -- it I did, From days of old -- that I formed it. Now, I have brought it in, And it is to make desolate, Ruinous heaps -- fenced cities,

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27 A nd their inhabitants are feeble-handed, They were broken down, and are dried up. They have been the herb of the field, And the greenness of the tender grass, Grass of the roofs, And blasted corn, before it hath risen up.

Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.

28 A nd thy sitting down, and thy going out, And thy coming in, I have known, And thy anger towards Me.

Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29 B ecause of thy anger towards Me, And thy noise -- it came up into Mine ears, I have put My hook in thy nose, And My bridle in thy lips, And I have caused thee to turn back In the way in which thou camest.

Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30 - - And this to thee the sign, Food of the year self-sown grain, And in the second year the spontaneous growth, And in the third year, sow ye and reap, And plant vineyards, and eat their fruit.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

31 A nd it hath continued -- the escaped Of the house of Judah that hath been left -- To take root beneath, And it hath made fruit upward.

И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

32 F or from Jerusalem goeth forth a remnant, And an escape from mount Zion, The zeal of Jehovah of Hosts doth this.

Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33 T herefore, thus said Jehovah, Concerning the king of Asshur: He doth not come in unto this city, Nor doth he shoot there an arrow, Nor doth he come before it shield, Nor doth he pour out against it a mount.

Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

34 I n the way that he came, in it he turneth back, And unto this city he doth not come in, An affirmation of Jehovah,

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

35 A nd I have covered over this city, To save it, for Mine own sake, And for the sake of David My servant.'

Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36 A nd a messenger of Jehovah goeth out, and smiteth in the camp of Asshur a hundred and eighty and five thousand; and rise early in the morning, and lo, all of them dead corpses.

Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

37 A nd journey, and go, and turn back doth Sennacherib king of Asshur, and dwelleth in Nineveh.

И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

38 A nd it cometh to pass, he is bowing himself in the house of Nisroch his god, and Adrammelech and Sharezer his sons have smitten him with the sword, and they have escaped to the land of Ararat, and Esar-Haddon his son reigneth in his stead.

А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.