1 W hen King Hezekiah heard it, he tore his clothes. He covered himself with cloth made from hair, and went into the house of the Lord.

А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 T hen he sent Eliakim, the head of the house, and Shebna the writer, and the head religious leaders, covered with cloth made from hair, to Isaiah the man of God, the son of Amoz.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 T hey said to him, “Hezekiah says, ‘This day is a day of trouble, pain, and shame. For children have come to birth, and there is no strength for them to be born.

И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 I t may be that the Lord your God will hear the words of Rabshakeh, whom his leader the king of Assyria has sent to try to bring shame upon the living God. The Lord your God may speak sharp words against what He has heard. So say a prayer for those who are left of His people.’”

Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

5 S o the servants of King Hezekiah came to Isaiah.

И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

6 A nd Isaiah said to them, “Tell your king, ‘This is what the Lord says. “Do not be afraid because of the words that you have heard, with which the servants of the king of Assyria have spoken against Me.

И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 S ee, I will put a spirit in him so that he will hear some news and return to his own land. And I will make him fall by the sword in his own land.”’”

Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 T hen Rabshakeh returned and found the king of Assyria fighting against Libnah, for he had heard that the king had left Lachish.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9 N ow the king had heard them say about King Tirhakah of Cush, “He has come out to fight against you.” When he heard it, he sent men to Hezekiah, saying,

И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:

10 “ Tell Hezekiah king of Judah, ‘Do not let your God in Whom you trust fool you, saying, “Jerusalem will not be given into the hand of the king of Assyria.”

Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 S ee, you have heard what the kings of Assyria have done to all the lands. They have destroyed them all. So will you be kept from trouble?

Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?

12 D id the gods of those nations which my fathers have destroyed take them out of trouble? Did they save Gozan, Haran, Rezeph, and the sons of Eden who were in Telassar?

Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 W here is the king of Hamath, the king of Arpad, the king of the city of Sepharvaim, the king of Hena, or the king of Ivvah?’” Hezekiah’s Prayer

Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 T hen Hezekiah took the letter from the hand of the men from Assyria, and read it. He went up to the house of the Lord and spread it out before the Lord.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 A nd Hezekiah prayed to the Lord,

И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

16 “ O Lord of All, the God of Israel, Who sits on the throne above the cherubim, You are the God, You alone, of all the nations of the earth. You have made heaven and earth.

Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 L isten, O Lord, and hear. Open Your eyes, O Lord, and see. Listen to all the words of Sennacherib, which he has sent to speak against the living God.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.

18 I t is true, O Lord, the kings of Assyria have destroyed all the nations and their lands.

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 T hey have thrown their gods into the fire, for they were not gods but the work of men’s hands, made of wood and stone. So they have destroyed them.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 N ow, O Lord our God, take us out of his hand, that all the nations of the earth may know that You alone are the Lord.” The Word of the Lord to the King

Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.

21 T hen Isaiah the son of Amoz sent word to Hezekiah, saying, “This is what the Lord, the God of Israel, says, ‘Because you have prayed to Me about Sennacherib king of Assyria,

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 t his is the word the Lord has spoken against him: “She has hated you and made fun of you, the young daughter of Zion who has never had a man! She has shaken her head behind you, the people of Jerusalem!

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

23 W hom have you put to shame and spoken against? Against whom have you raised your voice and lifted up your eyes in pride? Against the Holy One of Israel!

Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24 T hrough your servants you have spoken against the Lord. You have said, ‘I came up to the high mountains with my many war-wagons, to the farthest parts of Lebanon. I cut down its tall cedar trees and its best cypress trees. I came to its highest mountain top, and to the place that has the most trees.

Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

25 I dug wells in strange lands and drank water there. With the bottom of my feet I dried up all the rivers of Egypt.’

Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.

26 H ave you not heard that I planned this long ago? From days of old I planned it. Now I have made it happen, that you should turn strong cities built for battles into waste lands.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27 S o their people did not have any more strength. They were troubled and put to shame. They were like the grass of the field and like the green plant. They were like grass on the housetops, dried up before it is grown.

Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.

28 B ut I know your sitting down, and your going out and your coming in, and your anger against Me.

Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29 B ecause of your anger against Me, and because I have heard of your pride, I will put My hook in your nose, and My bit in your mouth. And I will make you return the way you came.

Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30 “ This will be the special thing for you to see: You will eat this year what grows of itself. In the second year you will eat what grows up from the same. Then in the third year you will plant and gather. You will plant grape-fields and eat their fruit.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

31 A nd those who are left of the family of Judah will again have their roots grow down and grow their fruit above.

И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

32 F or My people who are left will go out from Jerusalem and from Mount Zion. This will be done by the work of the Lord of All.”’”

Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33 S o the Lord says about the king of Assyria, ‘He will not come to this city or shoot an arrow there. He will not come before it with a battle-covering, or build a battle-wall against it.

Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

34 H e will return by the same way he came, and he will not come to this city,’ says the Lord.

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

35 ‘ For I will fight for this city to save it for My own good, and for the good of My servant David.’”

Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36 T hen the angel of the Lord went out and killed 185, 000 men in the Assyrian camp. And when men got up early in the morning, they saw all these dead bodies.

Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

37 S o Sennacherib king of Assyria left and returned home, and lived at Nineveh.

И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

38 W hen he was worshiping in the house of his god Nisroch, his sons Adrammelech and Sharezer killed him with the sword. Then they ran away to the land of Ararat. And his son Esarhaddon became king in his place.

А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.