1 N ow King David was old. He had lived many years. They covered him with clothes, but he could not keep warm.

А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

2 S o his servants said to him, “Let a young woman who has never had a man be found for my lord the king. Let her help the king and become his nurse. And let her lie in your arms, that my lord the king may be warm.”

Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3 S o they looked through all the land of Israel for a beautiful girl, and found Abishag the Shunammite. And they brought her to the king.

И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4 T he girl was very beautiful. She became the king’s nurse and helped him. But the king did not have sex with her.

Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 N ow Haggith’s son Adonijah honored himself, saying, “I will be king.” So he made war-wagons and horsemen ready for himself, with fifty men to run in front of him.

Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 H is father had never troubled him at any time by asking, “Why have you done this?” He was a very good-looking man also, and was born next after Absalom.

А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.

7 H e spoke with Joab the son of Zeruiah and with Abiathar the religious leader. And they followed Adonijah and helped him.

Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8 B ut Zadok the religious leader, Benaiah the son of Jehoiada, Nathan the man of God, Shimei, Rei, and David’s strong men, were not with Adonijah.

Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 A donijah killed sheep and cattle and fat animals by the stone of Zoheleth, beside En-rogel. He asked all his brothers, the king’s sons and all the king’s men of Judah to come.

И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 B ut he did not ask Nathan the man of God, Benaiah, the strong men or his brother Solomon to come.

Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 T hen Nathan said to Solomon’s mother Bathsheba, “Have you not heard that Adonijah the son of Haggith has become king, and our lord David does not know it?

Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 S o now come, let me give you words of wisdom and save your life and the life of your son Solomon.

Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 G o to King David and say to him, ‘My lord, O king, have you not promised your woman servant, saying, “For sure your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne”? Why then has Adonijah become king?’

Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 W hile you are still there speaking with the king, I will come in after you and tell him your words are true.”

И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 S o Bathsheba went to the king in his room. The king was very old, and Abishag the Shunammite was helping him.

И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 B athsheba put her face to the ground in front of the king. And the king said, “What do you wish?”

И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 S he said to him, “My lord, you promised your woman servant by the Lord your God, saying, ‘For sure your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.’

А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 N ow, see, Adonijah is king. And my lord the king, you do not know it.

Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 H e has killed many cattle and sheep and fat animals. He has asked all the king’s sons and Abiathar the religious leader and Joab the captain of the army to come. But he has not asked your servant Solomon to come.

И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 N ow, my lord the king, the eyes of all Israel are on you. They are waiting for you to tell them who should sit on the throne of my lord the king after him.

Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 O r else as soon as my lord the king is dead, I and my son Solomon will be thought of as wrong-doers.”

Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 W hile she was still speaking with the king, Nathan the man of God came in.

А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

23 T hey told the king, “Here is Nathan who speaks for God.” When Nathan came in front of the king, he put his face to the ground.

И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 T hen Nathan said, “My lord the king, have you said, ‘Adonijah will be king after me, and he will sit on my throne’?

И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 F or he has gone down today and has killed many cattle and sheep and fat animals. He has asked all the king’s sons and the captains of the army and Abiathar the religious leader to come. They are eating and drinking with him, and are saying, ‘Long live King Adonijah!’

Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 B ut he has not asked me your servant, Zadok the religious leader, Benaiah the son of Jehoiada, or your servant Solomon, to come.

А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 H as this been done by my lord the king? Have you not shown your servants who should sit on the throne of my lord the king after him?” David Makes Solomon King

От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28 K ing David said, “Call Bathsheba to me.” And she came and stood in front of the king.

Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 T he king made a promise and said, “As the Lord lives, Who has saved me from all trouble,

И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 I promised you by the Lord the God of Israel, saying, ‘Your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne in my place.’ And I will even do so this day.”

непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 B athsheba put her face to the ground in front of the king and said, “May my lord King David live forever.”

Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 T hen King David said, “Call to me Zadok the religious leader, Nathan the man of God, and Benaiah the son of Jehoiada.” And they came to the king.

Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 T he king said to them, “Take the servants of your lord with you. Have my son Solomon go on my own horse. And bring him down to Gihon.

И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 L et Zadok the religious leader and Nathan the man of God set him apart there as king over Israel. Sound the horn and say, ‘Long live King Solomon!’

и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 T hen come up after him. He will come and sit on my throne and be king in my place. For I have chosen him to be ruler over Israel and Judah.”

Тогава качете се <тук> подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 B enaiah the son of Jehoiada answered the king, “Let it be so! May the Lord, the God of my lord the king, say so!

А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 M ay the Lord be with Solomon as He has been with my lord the king. May He make his throne greater than the throne of my lord King David!”

Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

38 S o Zadok the religious leader, Nathan the man of God, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites went down to Gihon. And they brought Solomon with them, on King David’s horse.

И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 T here Zadok the religious leader took the horn of oil from the tent and poured it on Solomon. Then they sounded the horn and all the people said, “Long live King Solomon!”

И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, <за срещане> та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 A nd all the people went up after him. They were playing music and were filled with joy. The earth shook with all the noise.

И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 A donijah and all who had been asked to be with him heard it as they finished eating. When Joab heard the sound of the horn, he said, “Why is there such a noise in the city?”

А Адония и всичките му гости чуха <шума>, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 W hile he was still speaking, Jonathan the son of Abiathar the religious leader came. Adonijah said, “Come in, for you are a man to be trusted, and bring good news.”

Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 B ut Jonathan said to Adonijah, “No! Our lord King David has made Solomon king.

А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 T he king has sent with him Zadok the religious leader, Nathan the man of God, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites and the Pelethites. And they have made him travel on the king’s horse.

и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 Z adok the religious leader and Nathan the man of God have set him apart as king in Gihon. They have come up from there filled with joy, so there is much noise in the city. This is the noise you have heard.

И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 S olomon sits upon the throne of the king.

При това, Соломон седна на престола на царството.

47 W hat is more, the king’s servants came to give honor to our lord King David, saying, ‘May your God make the name of Solomon better than your name and his throne greater than your throne!’ And the king put his face down upon the bed.

Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони <както беше> на леглото си.

48 T he king said, ‘Thanks be to the Lord, the God of Israel. He has given one to sit on my throne today while my own eyes see it.’”

Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес <син> да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 T hen all those with Adonijah were filled with fear. Each of them got up and went his own way.

Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

50 A nd Adonijah was afraid of Solomon. He got up and went and took hold of the horns of the altar.

А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 S olomon was told, “See, Adonijah is afraid of King Solomon. See, he has taken hold of the horns of the altar, saying, ‘Let King Solomon promise me today that he will not put his servant to death with the sword.’”

И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 S olomon said, “If he will be a man of worth, not one of his hairs will fall to the ground. But if he is found to be bad, he will die.”

И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 S o King Solomon sent men to bring him down from the altar. Adonijah came and put his face to the ground in front of King Solomon. And Solomon said to him, “Go to your house.”

И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.