1 A fter these things King Ahasuerus raised Haman, the son of Hammedatha the Agagite, to a more important duty. He was made to rule over all the princes who were with him.

След това, цар Асуир повиши Амана, сина на агагеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над <столовете на> всичките първенци, които бяха около него.

2 A ll the king’s servants who were at the king’s gate bowed down and gave honor to Haman, for the king had said that this should be done. But Mordecai did not bow down or give him honor.

И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

3 T hen the king’s servants who were at the king’s gate said to Mordecai, “Why are you not obeying the king?”

Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?

4 T hey spoke to him each day, but he would not listen to them. So they told Haman to see if Mordecai’s reason was good enough. For he had told them that he was a Jew.

А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като им беше явил, че е юдеин, <та не се покорява на заповедта>.

5 W hen Haman saw that Mordecai did not bow down or honor him, he was very angry.

И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

6 B ut he did not want to only hurt Mordecai. They had told him who the people of Mordecai were and Haman wanted to destroy all the Jews. He wanted to destroy all the people of Mordecai in the whole nation of Ahasuerus.

Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, <сиреч>, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.

7 I n the first month, the month of Nisan, in the twelfth year of King Ahasuerus, names were drawn in front of Haman from day to day and from month to month, until the twelfth month, the month of Adar.

В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия <месец>, който е месец Адар.

8 T hen Haman said to King Ahasuerus, “There is a certain people spread out among the people in all the parts of your nation whose laws are different from those of all other people, and they do not obey the king’s laws. So it is not good for the king to let them stay.

Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от <законите на> всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

9 I f it pleases the king, let it be made known that they should be destroyed. And I will pay silver weighing as much as 10, 000 men to those who do the king’s work, to be put into the king’s store-houses.”

Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

10 T hen the king took the special ring from his hand that he used for marking his name and gave it to Haman, the son of Hammedatha the Agagite, who hated the Jews.

И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агагеца Амедата, неприятеля на юдеите.

11 A nd the king said to Haman, “The silver is yours, and the people also. Do with them as you please.”

И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.

12 T hen the king’s writers were called on the thirteenth day of the first month. And all that Haman had said was written to the king’s rulers who were over each part of the land, and to the princes of each people. It was written to each part in its own writing, and in the language of each people. It was written in the name of King Ahasuerus and marked with the king’s special ring.

И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им, и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.

13 M en were sent with letters to all the king’s lands, to destroy, to kill, and to put an end to all the Jews, both young and old, women and children, in one day. This was the thirteenth day of the twelfth month, the month of Adar. And they could take the things that belonged to the Jews.

И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

14 T he letters were to be made a law in every land to all the people so that they should be ready for this day.

Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.

15 T he men went out with the letters in a hurry as the king told them. And the law was made known in the city of Susa where the king lived. While the king and Haman sat down to drink, the city of Susa was troubled.

Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.