1 T hen Solomon made a marriage agreement with Pharaoh the king of Egypt. He took Pharaoh’s daughter and brought her to the city of David. She stayed there until he had finished building his own house, and the house of the Lord, and the wall around Jerusalem.

А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я <да живее> в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

2 T he people were still giving their different gifts on altars, because no house had yet been built for the name of the Lord.

Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

3 N ow Solomon loved the Lord. He walked in the Laws of his father David. But he gave gifts and burned special perfume on different altars.

И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

4 T he king went to give a gift on the altar in worship at Gibeon, for that was where the most important altar was. Solomon gave a thousand burnt gifts on that altar.

И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

5 T he Lord came to Solomon in a special dream in Gibeon during the night. God said, “Ask what you wish Me to give you.”

А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

6 T hen Solomon said, “You have shown great loving-kindness to Your servant David my father because he was faithful and right and good and pure in heart before You. And You have kept for him this great and lasting love. You have given him a son to sit on his throne this day.

А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7 N ow, O Lord my God, You have made Your servant king in place of my father David. But I am only a little child. I do not know how to start or finish.

И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.

8 Y our servant is among Your people which You have chosen. They are many people. There are too many people to number.

И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

9 S o give Your servant an understanding heart to judge Your people and know the difference between good and bad. For who is able to judge Your many people?”

Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10 I t pleased the Lord that Solomon had asked this.

И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 G od said to him, “You have asked this, and have not asked for a long life for yourself. You have not asked for riches, or for the life of those who hate you. But you have asked for understanding to know what is right. Because you have asked this,

И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

12 I have done what you said. See, I have given you a wise and understanding heart. No one has been like you before, and there will be no one like you in the future.

ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 I give you what you have not asked, also. I give you both riches and honor. So there will be no king like you all your days.

А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 A nd if you walk in My ways and keep My Laws and Word as your father David did, I will allow you to live a long time.”

И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 S olomon awoke, and saw it was a dream. He came to Jerusalem and stood before the Lord’s special box of the agreement. There he gave burnt gifts and peace gifts, and made a special supper for all his servants. Solomon’s Wisdom

И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16 T hen two women who sold the use of their bodies came to the king and stood in front of him.

Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

17 O ne of the women said, “O my lord, this woman and I live in the same house. And I gave birth to a child while she was in the house.

И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих <като живеех> с нея в къщата.

18 O n the third day after I gave birth, this woman gave birth to a child also. And we were alone. There was no one else with us in the house. There were only the two of us.

И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме <сами> заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19 T his woman’s son died during the night, because she lay on him.

И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 S o she got up in the night and took my son from my side while I was asleep. She laid him in her arms, and her dead son in my arms.

А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 W hen I got up in the morning to nurse my son, I saw that he was dead. But when I came nearer and looked, I saw that he was not my son who was born to me.”

И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 T hen the other woman said, “No! The living one is my son, and the dead one is your son.” But the first woman said, “No! The dead one is your son and the living one is my son.” They spoke this way in front of the king.

А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 T hen the king said, “The one says, ‘This is my son who is living, and your son is the dead one.’ The other says, ‘No! Your son is the dead one. My son is the living one.’”

Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 A nd the king said, “Bring me a sword.” So they brought a sword to the king.

И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

25 A nd the king said, “Divide the living child in two. Give half to the one woman and half to the other.”

И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 T hen the mother of the living child had much pity for her son and said to the king, “O, my lord, give her the living child. Do not kill him.” But the other woman said, “He will not be mine or yours. Divide him.”

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 T hen the king answered and said, “Give the first woman the living child. Do not kill him. She is his mother.”

Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

28 W hen all Israel heard how the king had decided, they were afraid of him. For they saw that the wisdom of God was in him, to do what is right and fair.

И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.