1 “ My spirit is broken. My days are gone. The grave is ready for me.

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 F or sure those with me make fun of me. My eyes see how they laugh at me.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 “ Promise that You will hear me. Who is there that will trust me?

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 F or You have kept their heart from understanding, so You will not honor them.

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 I f one speaks against friends to get money, the eyes of his children also will become weak.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 “ But He has made me an object of shame to the people. Men spit on me.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 M y eyes have become weak with sorrow. All the parts of my body are like a shadow.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 M en who are right and good will be surprised and afraid at this. He who is without guilt will be moved to go against the sinful.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 B ut the one who is right with God will hold to his way. And he who has clean hands will become stronger and stronger.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 B ut all of you try again, and I will not find a wise man among you.

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 M y days are past. My plans are torn apart, even the wishes of my heart.

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 T hey make night into day, saying, ‘The light is near,’ when there is darkness.

Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 I f I look for the place of the dead as my home, I make my bed in the darkness.

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 I f I say to the grave, ‘You are my father,’ and to the worm, ‘My mother and my sister,’

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 t hen where is my hope? Who sees hope for me?

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 W ill it go down with me to the place of the dead? Will we go down together into the dust?”

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.