1 O Lord, I have cried to You out of the deep places.

(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 L ord, hear my voice! Let Your ears hear the voice of my prayers.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 I f you, Lord, should write down our sins, O Lord, who could stand?

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 B ut You are the One Who forgives, so You are honored with fear.

При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

5 I wait for the Lord. My soul waits and I hope in His Word.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 M y soul waits for the Lord more than one who watches for the morning; yes, more than one who watches for the morning.

Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

7 O Israel, hope in the Lord! For there is loving-kindness with the Lord. With Him we are saved for sure.

Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 A nd He will save Israel from all their sins.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.