1 D e lo profundo te llamo, oh SEÑOR.

(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 S eñor, oye mi voz; estén atentos tus oídos a la voz de mi oración.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 J AH, si retuvieres a las iniquidades, ¿Señor quién persistirá?

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 P or lo cual hay perdón cerca de ti, para que seas temido.

При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

5 ¶ Esperé yo al SEÑOR, esperó mi alma; a su palabra he esperado.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 M i alma esperó al SEÑOR más que los centinelas esperan a la mañana, más que los centinelas a la mañana.

Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

7 E spere Israel al SEÑOR; porque con el SEÑOR hay misericordia; y abundante redención cerca de él.

Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 Y él rescatará a Israel de todas sus iniquidades.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.