1 ¶ Mejor es un bocado seco, y en paz, que la casa de contienda llena de sacrificios de fiesta.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 ¶ El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, y entre los hermanos compartirá la herencia.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 ¶ El crisol para la plata, y la hornaza para el oro; mas el SEÑOR prueba los corazones.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 ¶ El malo está atento al labio inicuo; y el mentiroso escucha a la lengua maldiciente.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 ¶ El que escarnece al pobre, afrenta a su Hacedor; y el que se alegra en la calamidad ajena, no quedará sin castigo.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 ¶ Corona de los viejos son los hijos de los hijos; y la honra de los hijos, sus padres.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 ¶ No conviene al loco la altilocuencia; ¡cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 ¶ Piedra preciosa es el soborno en ojos de sus dueños; a dondequiera que se vuelve, da prosperidad.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 ¶ El que cubre la prevaricación, busca el amor; mas el que reitera el asunto, aparta los amigos.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 ¶ Aprovecha la reprensión en el entendido, más que cien azotes en el loco.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 ¶ El rebelde no busca sino mal; y mensajero cruel será enviado contra él.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 ¶ Mejor es que se encuentre un hombre con una osa a la cual han robado sus cachorros, que con un loco en su locura.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 ¶ El que da mal por bien, no se apartará el mal de su casa.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 ¶ Soltar las aguas ( hablar precipitadamente ) es el principio de la contienda; pues, antes que se revuelva el pleito, déjalo.

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 ¶ El que justifica al impío, y el que condena al justo, ambos por igual son abominación al SEÑOR.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 ¶ ¿De qué sirve el precio en la mano del loco para comprar sabiduría, no teniendo corazón para entender ?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 ¶ En todo tiempo ama el amigo; mas el hermano para la angustia es nacido.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 ¶ El hombre falto de entendimiento toca la mano, fiando a otro delante de su amigo.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 ¶ La prevaricación ama el que ama el pleito; y el que alza su portada, quebrantamiento busca.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 ¶ El perverso de corazón nunca hallará bien; y el que revuelve con su lengua, caerá en mal.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 ¶ El que engendra al loco, para su tristeza lo engendra; y el padre del loco no se alegrará.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 ¶ El corazón alegre hará bien como una medicina; mas el espíritu triste seca los huesos.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 ¶ El impío toma soborno en secreto para pervertir las veredas del derecho.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 ¶ En el rostro del entendido aparece la sabiduría; mas los ojos del loco manifiestan su locura hasta el cabo de la tierra.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 ¶ El hijo loco es enojo a su padre, y amargura a la que lo engendró.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 ¶ Ciertamente no es bueno condenar al justo, ni herir a los príncipes por hacer lo recto.

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 ¶ El que detiene sus palabras tiene sabiduría; y de espíritu excelente es el hombre inteligente.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 A un el loco cuando calla, es contado por sabio; el que cierra sus labios es entendido.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.