1 C antad a Dios, fortaleza nuestra; al Dios de Jacob celebrad con júbilo.

(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

2 T omad la canción, y tañed el adufe, el arpa de alegría con el salterio.

Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

3 T ocad el shofar en la nueva luna, en el tiempo señalado, en el día de nuestra fiesta solemne.

Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

4 P orque estatuto es de Israel, ordenanza del Dios de Jacob.

Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

5 P or testimonio en José lo ha constituido, cuando salió por la tierra de Egipto; donde oí lenguaje que no entendía.

Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

6 A parté su hombro de debajo de la carga; sus manos se quitaron de hacer obras de barro.

Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

7 E n la calamidad clamaste, y yo te libré; te respondí en el secreto del trueno; te probé sobre las aguas de Meriba. (Selah.)

В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

8 ¶ Oye, pueblo mío y te protestaré. Israel, si me oyeres,

Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

9 n o habrá en ti dios ajeno, ni te encorvarás a dios extraño.

Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

10 Y o soy el SEÑOR tu Dios, que te hice subir de la tierra de Egipto; abre tu boca, y yo la llenaré.

Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

11 M as mi pueblo no oyó mi voz, e Israel no me quiso a mí.

Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

12 L os dejé por tanto a la dureza de su corazón; caminaron en sus consejos.

Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

13 ¡ Oh, si mi pueblo me oyera, si Israel anduviera en mis caminos!

Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

14 E n una nada derribara yo sus enemigos, y volviera mi mano sobre sus adversarios.

Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15 L os aborrecedores del SEÑOR se le hubieran sometido; y el tiempo de ellos fuera para siempre.

<Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

16 Y Dios les hubiera sustentado con lo mejor del trigo; y de miel de la piedra te hubiera saciado.

И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.