1 C antad con gozo a Dios, fortaleza nuestra; Al Dios de Jacob aclamad con júbilo.

(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

2 E ntonad canción, y tañed el pandero, El arpa deliciosa y el salterio.

Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

3 T ocad la trompeta en la nueva luna, En el día señalado, en el día de nuestra fiesta solemne.

Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

4 P orque estatuto es de Israel, Ordenanza del Dios de Jacob.

Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

5 L o constituyó como testimonio en José Cuando salió por la tierra de Egipto. Oí lenguaje que no entendía;

Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

6 A parté su hombro de debajo de la carga; Sus manos fueron descargadas de los cestos.

Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

7 E n la calamidad clamaste, y yo te libré; Te respondí en lo secreto del trueno; Te probé junto a las aguas de Meriba. Selah

В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

8 O ye, pueblo mío, y te amonestaré. Israel, si me oyeres,

Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

9 N o habrá en ti dios ajeno, Ni te inclinarás a dios extraño.

Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

10 Y o soy Jehová tu Dios, Que te hice subir de la tierra de Egipto; Abre tu boca, y yo la llenaré.

Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

11 P ero mi pueblo no oyó mi voz, E Israel no me quiso a mí.

Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

12 L os dejé, por tanto, a la dureza de su corazón; Caminaron en sus propios consejos.

Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

13 O h, si me hubiera oído mi pueblo, Si en mis caminos hubiera andado Israel!

Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

14 E n un momento habría yo derribado a sus enemigos, Y vuelto mi mano contra sus adversarios.

Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15 L os que aborrecen a Jehová se le habrían sometido, Y el tiempo de ellos sería para siempre.

<Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

16 L es sustentaría Dios con lo mejor del trigo, Y con miel de la peña les saciaría.

И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.