1 ¿ Sabes tú el tiempo en que paren las cabras monteses? ¿O miraste tú las ciervas cuando están pariendo?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 ¿ Contaste tú los meses de su preñez, Y sabes el tiempo cuando han de parir?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 S e encorvan, hacen salir sus hijos, Pasan sus dolores.

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 S us hijos se fortalecen, crecen con el pasto; Salen, y no vuelven a ellas.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 ¿ Quién echó libre al asno montés, Y quién soltó sus ataduras?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 A l cual yo puse casa en la soledad, Y sus moradas en lugares estériles.

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 S e burla de la multitud de la ciudad; No oye las voces del arriero.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 L o oculto de los montes es su pasto, Y anda buscando toda cosa verde.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 ¿ Querrá el búfalo servirte a ti, O quedar en tu pesebre?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 ¿ Atarás tú al búfalo con coyunda para el surco? ¿Labrará los valles en pos de ti?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 ¿ Confiarás tú en él, por ser grande su fuerza, Y le fiarás tu labor?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 ¿ Fiarás de él para que recoja tu semilla, Y la junte en tu era?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 ¿ Diste tú hermosas alas al pavo real, O alas y plumas al avestruz?

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 E l cual desampara en la tierra sus huevos, Y sobre el polvo los calienta,

Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 Y olvida que el pie los puede pisar, Y que puede quebrarlos la bestia del campo.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 S e endurece para con sus hijos, como si no fuesen suyos, No temiendo que su trabajo haya sido en vano;

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 P orque le privó Dios de sabiduría, Y no le dio inteligencia.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 L uego que se levanta en alto, Se burla del caballo y de su jinete.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 ¿ Diste tú al caballo la fuerza? ¿Vestiste tú su cuello de crines ondulantes?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 ¿ Le intimidarás tú como a langosta? El resoplido de su nariz es formidable.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 E scarba la tierra, se alegra en su fuerza, Sale al encuentro de las armas;

Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 H ace burla del espanto, y no teme, Ni vuelve el rostro delante de la espada.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 C ontra él suenan la aljaba, El hierro de la lanza y de la jabalina;

Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 Y él con ímpetu y furor escarba la tierra, Sin importarle el sonido de la trompeta;

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 A ntes como que dice entre los clarines:!! Ea! Y desde lejos huele la batalla, El grito de los capitanes, y el vocerío.

Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 ¿ Vuela el gavilán por tu sabiduría, Y extiende hacia el sur sus alas?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 ¿ Se remonta el águila por tu mandamiento, Y pone en alto su nido?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 E lla habita y mora en la peña, En la cumbre del peñasco y de la roca.

Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 D esde allí acecha la presa; Sus ojos observan de muy lejos.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 S us polluelos chupan la sangre; Y donde hubiere cadáveres, allí está ella.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.