1 “ Do you know the time the mountain goats give birth? Do you observe the calving of the deer?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 “ Can you count the months they fulfill, Or do you know the time they give birth?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 “ They kneel down, they bring forth their young, They get rid of their labor pains.

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 “ Their offspring become strong, they grow up in the open field; They leave and do not return to them.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 “ Who sent out the wild donkey free? And who loosed the bonds of the swift donkey,

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 T o whom I gave the wilderness for a home And the salt land for his dwelling place?

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 “ He scorns the tumult of the city, The shoutings of the driver he does not hear.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 “ He explores the mountains for his pasture And searches after every green thing.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 “ Will the wild ox consent to serve you, Or will he spend the night at your manger?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 “ Can you bind the wild ox in a furrow with ropes, Or will he harrow the valleys after you?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 “ Will you trust him because his strength is great And leave your labor to him?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 “ Will you have faith in him that he will return your grain And gather it from your threshing floor?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 “ The ostriches’ wings flap joyously With the pinion and plumage of love,

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 F or she abandons her eggs to the earth And warms them in the dust,

Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 A nd she forgets that a foot may crush them, Or that a wild beast may trample them.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 “ She treats her young cruelly, as if they were not hers; Though her labor be in vain, she is unconcerned;

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 B ecause God has made her forget wisdom, And has not given her a share of understanding.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 “ When she lifts herself on high, She laughs at the horse and his rider.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 “ Do you give the horse his might? Do you clothe his neck with a mane?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 “ Do you make him leap like the locust? His majestic snorting is terrible.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 “ He paws in the valley, and rejoices in his strength; He goes out to meet the weapons.

Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 “ He laughs at fear and is not dismayed; And he does not turn back from the sword.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 “ The quiver rattles against him, The flashing spear and javelin.

Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 “ With shaking and rage he races over the ground, And he does not stand still at the voice of the trumpet.

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 “ As often as the trumpet sounds he says, ‘Aha!’ And he scents the battle from afar, And the thunder of the captains and the war cry.

Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 “ Is it by your understanding that the hawk soars, Stretching his wings toward the south?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 “ Is it at your command that the eagle mounts up And makes his nest on high?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 “ On the cliff he dwells and lodges, Upon the rocky crag, an inaccessible place.

Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 “ From there he spies out food; His eyes see it from afar.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 “ His young ones also suck up blood; And where the slain are, there is he.”

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.