1 A fter these things he left Athens and went to Corinth.

Подир това <Павел> тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2 A nd he found a Jew named Aquila, a native of Pontus, having recently come from Italy with his wife Priscilla, because Claudius had commanded all the Jews to leave Rome. He came to them,

гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и <Павел> дойде при тях.

3 a nd because he was of the same trade, he stayed with them and they were working, for by trade they were tent-makers.

И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4 A nd he was reasoning in the synagogue every Sabbath and trying to persuade Jews and Greeks.

И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5 B ut when Silas and Timothy came down from Macedonia, Paul began devoting himself completely to the word, solemnly testifying to the Jews that Jesus was the Christ.

А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6 B ut when they resisted and blasphemed, he shook out his garments and said to them, “Your blood be on your own heads! I am clean. From now on I will go to the Gentiles.”

Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците.

7 T hen he left there and went to the house of a man named Titius Justus, a worshiper of God, whose house was next to the synagogue.

И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8 C rispus, the leader of the synagogue, believed in the Lord with all his household, and many of the Corinthians when they heard were believing and being baptized.

А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9 A nd the Lord said to Paul in the night by a vision, “Do not be afraid any longer, but go on speaking and do not be silent;

И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10 f or I am with you, and no man will attack you in order to harm you, for I have many people in this city.”

защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11 A nd he settled there a year and six months, teaching the word of God among them.

И той преседя <там> година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12 B ut while Gallio was proconsul of Achaia, the Jews with one accord rose up against Paul and brought him before the judgment seat,

А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13 s aying, “This man persuades men to worship God contrary to the law.”

Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14 B ut when Paul was about to open his mouth, Gallio said to the Jews, “If it were a matter of wrong or of vicious crime, O Jews, it would be reasonable for me to put up with you;

Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15 b ut if there are questions about words and names and your own law, look after it yourselves; I am unwilling to be a judge of these matters.”

но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16 A nd he drove them away from the judgment seat.

И изпъди ги от съдилището.

17 A nd they all took hold of Sosthenes, the leader of the synagogue, and began beating him in front of the judgment seat. But Gallio was not concerned about any of these things.

Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18 P aul, having remained many days longer, took leave of the brethren and put out to sea for Syria, and with him were Priscilla and Aquila. In Cenchrea he had his hair cut, for he was keeping a vow.

А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19 T hey came to Ephesus, and he left them there. Now he himself entered the synagogue and reasoned with the Jews.

Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

20 W hen they asked him to stay for a longer time, he did not consent,

но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21 b ut taking leave of them and saying, “I will return to you again if God wills,” he set sail from Ephesus.

А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22 W hen he had landed at Caesarea, he went up and greeted the church, and went down to Antioch. Third Missionary Journey

И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.

23 A nd having spent some time there, he left and passed successively through the Galatian region and Phrygia, strengthening all the disciples.

И като поседя <там> известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

24 N ow a Jew named Apollos, an Alexandrian by birth, an eloquent man, came to Ephesus; and he was mighty in the Scriptures.

И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25 T his man had been instructed in the way of the Lord; and being fervent in spirit, he was speaking and teaching accurately the things concerning Jesus, being acquainted only with the baptism of John;

Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26 a nd he began to speak out boldly in the synagogue. But when Priscilla and Aquila heard him, they took him aside and explained to him the way of God more accurately.

Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27 A nd when he wanted to go across to Achaia, the brethren encouraged him and wrote to the disciples to welcome him; and when he had arrived, he greatly helped those who had believed through grace,

И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28 f or he powerfully refuted the Jews in public, demonstrating by the Scriptures that Jesus was the Christ.

защото силно опровергаваше юдеите <и то> публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.