1 N ow the men of Israel had sworn in Mizpah, saying, “None of us shall give his daughter to Benjamin in marriage.”

А Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 S o the people came to Bethel and sat there before God until evening, and lifted up their voices and wept bitterly.

И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

3 T hey said, “Why, O Lord, God of Israel, has this come about in Israel, so that one tribe should be missing today in Israel?”

И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?

4 I t came about the next day that the people arose early and built an altar there and offered burnt offerings and peace offerings.

И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха там олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

5 T hen the sons of Israel said, “Who is there among all the tribes of Israel who did not come up in the assembly to the Lord ?” For they had taken a great oath concerning him who did not come up to the Lord at Mizpah, saying, “He shall surely be put to death.”

Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

6 A nd the sons of Israel were sorry for their brother Benjamin and said, “One tribe is cut off from Israel today.

И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израиля.

7 W hat shall we do for wives for those who are left, since we have sworn by the Lord not to give them any of our daughters in marriage?” Provision for Their Survival

Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

8 A nd they said, “What one is there of the tribes of Israel who did not come up to the Lord at Mizpah?” And behold, no one had come to the camp from Jabesh-gilead to the assembly.

Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

9 F or when the people were numbered, behold, not one of the inhabitants of Jabesh-gilead was there.

Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

10 A nd the congregation sent 12, 000 of the valiant warriors there, and commanded them, saying, “Go and strike the inhabitants of Jabesh-gilead with the edge of the sword, with the women and the little ones.

За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

11 T his is the thing that you shall do: you shall utterly destroy every man and every woman who has lain with a man.”

И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 A nd they found among the inhabitants of Jabesh-gilead 400 young virgins who had not known a man by lying with him; and they brought them to the camp at Shiloh, which is in the land of Canaan.

А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

13 T hen the whole congregation sent word and spoke to the sons of Benjamin who were at the rock of Rimmon, and proclaimed peace to them.

Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

14 B enjamin returned at that time, and they gave them the women whom they had kept alive from the women of Jabesh-gilead; yet they were not enough for them.

И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха оставили живи от Явис галаадските жени; но пак не им стигнаха.

15 A nd the people were sorry for Benjamin because the Lord had made a breach in the tribes of Israel.

И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

16 T hen the elders of the congregation said, “What shall we do for wives for those who are left, since the women are destroyed out of Benjamin?”

Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

17 T hey said, “ There must be an inheritance for the survivors of Benjamin, so that a tribe will not be blotted out from Israel.

И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

18 B ut we cannot give them wives of our daughters.” For the sons of Israel had sworn, saying, “Cursed is he who gives a wife to Benjamin.”

а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

19 S o they said, “Behold, there is a feast of the Lord from year to year in Shiloh, which is on the north side of Bethel, on the east side of the highway that goes up from Bethel to Shechem, and on the south side of Lebonah.”

Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

20 A nd they commanded the sons of Benjamin, saying, “Go and lie in wait in the vineyards,

И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

21 a nd watch; and behold, if the daughters of Shiloh come out to take part in the dances, then you shall come out of the vineyards and each of you shall catch his wife from the daughters of Shiloh, and go to the land of Benjamin.

и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

22 I t shall come about, when their fathers or their brothers come to complain to us, that we shall say to them, ‘Give them to us voluntarily, because we did not take for each man of Benjamin a wife in battle, nor did you give them to them, else you would now be guilty.’”

И когато бащите им или братята им, дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

23 T he sons of Benjamin did so, and took wives according to their number from those who danced, whom they carried away. And they went and returned to their inheritance and rebuilt the cities and lived in them.

И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха< изново> градовете и живееха в тях.

24 T he sons of Israel departed from there at that time, every man to his tribe and family, and each one of them went out from there to his inheritance.

Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

25 I n those days there was no king in Israel; everyone did what was right in his own eyes.

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.