1 “ Brethren and fathers, hear my defense which I now offer to you.”

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 A nd when they heard that he was addressing them in the Hebrew dialect, they became even more quiet; and he said,

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 “ I am a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city, educated under Gamaliel, strictly according to the law of our fathers, being zealous for God just as you all are today.

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 I persecuted this Way to the death, binding and putting both men and women into prisons,

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 a s also the high priest and all the Council of the elders can testify. From them I also received letters to the brethren, and started off for Damascus in order to bring even those who were there to Jerusalem as prisoners to be punished.

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 “ But it happened that as I was on my way, approaching Damascus about noontime, a very bright light suddenly flashed from heaven all around me,

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 a nd I fell to the ground and heard a voice saying to me, ‘Saul, Saul, why are you persecuting Me?’

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 A nd I answered, ‘Who are You, Lord?’ And He said to me, ‘I am Jesus the Nazarene, whom you are persecuting.’

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 A nd those who were with me saw the light, to be sure, but did not understand the voice of the One who was speaking to me.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 A nd I said, ‘ What shall I do, Lord?’ And the Lord said to me, ‘Get up and go on into Damascus, and there you will be told of all that has been appointed for you to do.’

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 B ut since I could not see because of the brightness of that light, I was led by the hand by those who were with me and came into Damascus.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 “ A certain Ananias, a man who was devout by the standard of the Law, and well spoken of by all the Jews who lived there,

И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 c ame to me, and standing near said to me, ‘ Brother Saul, receive your sight!’ And at that very time I looked up at him.

дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 A nd he said, ‘ The God of our fathers has appointed you to know His will and to see the Righteous One and to hear an utterance from His mouth.

А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 F or you will be a witness for Him to all men of what you have seen and heard.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 N ow why do you delay? Get up and be baptized, and wash away your sins, calling on His name.’

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 “ It happened when I returned to Jerusalem and was praying in the temple, that I fell into a trance,

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 a nd I saw Him saying to me, ‘ Make haste, and get out of Jerusalem quickly, because they will not accept your testimony about Me.’

и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 A nd I said, ‘Lord, they themselves understand that in one synagogue after another I used to imprison and beat those who believed in You.

И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 A nd when the blood of Your witness Stephen was being shed, I also was standing by approving, and watching out for the coats of those who were slaying him.’

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 A nd He said to me, ‘Go! For I will send you far away to the Gentiles.’ ”

Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 T hey listened to him up to this statement, and then they raised their voices and said, “ Away with such a fellow from the earth, for he should not be allowed to live!”

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 A nd as they were crying out and throwing off their cloaks and tossing dust into the air,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 t he commander ordered him to be brought into the barracks, stating that he should be examined by scourging so that he might find out the reason why they were shouting against him that way.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 B ut when they stretched him out with thongs, Paul said to the centurion who was standing by, “Is it lawful for you to scourge a man who is a Roman and uncondemned?”

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 W hen the centurion heard this, he went to the commander and told him, saying, “What are you about to do? For this man is a Roman.”

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 T he commander came and said to him, “Tell me, are you a Roman?” And he said, “Yes.”

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 T he commander answered, “I acquired this citizenship with a large sum of money.” And Paul said, “But I was actually born a citizen.”

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 T herefore those who were about to examine him immediately let go of him; and the commander also was afraid when he found out that he was a Roman, and because he had put him in chains.

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 B ut on the next day, wishing to know for certain why he had been accused by the Jews, he released him and ordered the chief priests and all the Council to assemble, and brought Paul down and set him before them.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.