1 W hy do You stand afar off, O Lord ? Why do You hide Yourself in times of trouble?

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

2 I n pride the wicked hotly pursue the afflicted; Let them be caught in the plots which they have devised.

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

3 F or the wicked boasts of his heart’s desire, And the greedy man curses and spurns the Lord.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

4 T he wicked, in the haughtiness of his countenance, does not seek Him. All his thoughts are, “ There is no God.”

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

5 H is ways prosper at all times; Your judgments are on high, out of his sight; As for all his adversaries, he snorts at them.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

6 H e says to himself, “ I will not be moved; Throughout all generations I will not be in adversity.”

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

7 H is mouth is full of curses and deceit and oppression; Under his tongue is mischief and wickedness.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e sits in the lurking places of the villages; In the hiding places he kills the innocent; His eyes stealthily watch for the unfortunate.

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lurks in a hiding place as a lion in his lair; He lurks to catch the afflicted; He catches the afflicted when he draws him into his net.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 H e crouches, he bows down, And the unfortunate fall by his mighty ones.

(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 H e says to himself, “God has forgotten; He has hidden His face; He will never see it.”

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 A rise, O Lord; O God, lift up Your hand. Do not forget the afflicted.

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 W hy has the wicked spurned God? He has said to himself, “You will not require it.”

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 Y ou have seen it, for You have beheld mischief and vexation to take it into Your hand. The unfortunate commits himself to You; You have been the helper of the orphan.

(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 B reak the arm of the wicked and the evildoer, Seek out his wickedness until You find none.

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 T he Lord is King forever and ever; Nations have perished from His land.

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 O Lord, You have heard the desire of the humble; You will strengthen their heart, You will incline Your ear

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 T o vindicate the orphan and the oppressed, So that man who is of the earth will no longer cause terror.

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.