1 Д ля чого стоїш Ти, о Господи, здалека, в час недолі ховаєшся?

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

2 Б езбожний в своїм гордуванні женеться за вбогим, хай схоплені будуть у підступах, які замишляли вони!

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

3 Б о жаданням своєї душі нечестивий пишається, а ласун проклинає, зневажає він Господа.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

4 У гордощах каже безбожний, що Він не слідкує, бо Бога нема, оце всі його помисли!...

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

5 С ильні дороги його повсякчасно, від нього суди Твої високо, тим то віддмухує він ворогів своїх...

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

6 С казав він у серці своєму: Я не захитаюсь, бо лиха навіки не буде мені...

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

7 У ста його повні прокляття й обмани та зради, під його язиком злочинство й переступ.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 П ричаївшись, сидить на подвір'ях, мордує невинного, його очі слідкують за вбогим...

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 В укритті він чатує, як лев той у зарості, чатує схопити убогого, хапає убогого й тягне його в свою сітку...

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 П рипадає, знижається він, і попадають убогі в його міцні кігті...

(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 Б езбожний говорить у серці своїм: Бог забув, заховав Він обличчя Своє, не побачить ніколи.

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 У стань же, о Господи Боже, руку Свою підійми, не забудь про убогих!

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 Ч ому нечестивий ображує Бога і говорить у серці своїм, що Ти не слідкуєш?

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 А ле Ти все бачиш, бо спостерігаєш злочинство та утиск, щоб віддати Своєю рукою! На Тебе слабий опирається, Ти сироті помічник.

(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 З ламай же рамено безбожному, і злого скарай за неправду його, аж більше не знайдеш його!

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 Г осподь Цар на вічні віки, із землі Його згинуть погани!

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 Б ажання понижених чуєш Ти, Господи, серця їх зміцняєш, їх вислуховує ухо Твоє,

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 щ об дати суд сироті та пригніченому, щоб більш не страшив чоловік із землі!

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.