1 П існя прочан. Як вертався Господь із полоном Сіону, то були ми немов би у сні...

(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 Н аші уста тоді були повні веселощів, а язик наш співання! Казали тоді між народами: Велике вчинив Господь з ними!

Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

3 В елике вчинив Господь з нами, були радісні ми!

Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

4 В ернися ж із нашим полоном, о Господи, немов ті джерела, на південь!

Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

5 Х то сіє з слізьми, зо співом той жне:

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 в се ходить та плаче, хто носить торбину насіння на посів, та вернеться з співом, хто носить снопи свої!

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.