1 А між людом були й неправдиві пророки, як і будуть між вас учителі неправдиві, що впровадять згубні єресі, відречуться від Владики, що викупив їх, і стягнуть на себе самі скору погибіль.

Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.

2 І багато-хто підуть за пожадливістю їхньою, а через них дорога правдива зневажиться.

И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които <човеци> пътят на истината ще се похули.

3 І в зажерливості вони будуть ловити вас словами облесними. Суд на них віддавна не бариться, а їхня загибіль не дрімає!

От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна <приготвена>, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.

4 Б о як Бог Анголів, що згрішили, не помилував був, а в кайданах темряви вкинув до аду, і передав зберігати на суд;

Защото, ако Бог не пощади <и> ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;

5 і Він не помилував першого світу, а зберіг самовосьмого Ноя, проповідника праведности, і навів потопа на світ безбожних;

и <ако> не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;

6 і міста Содом і Гоморру спопелив, засудивши на знищення, і дав приклада для майбутніх безбожників,

тъй също, <ако Той> осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,

7 а врятував праведного Лота, змученого поводженням розпусних людей,

но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;

8 б о цей праведник, живши між ними, день-у-день мучив свою праведну душу, бачачи й чуючи вчинки безбожні,

(защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);

9 т о вміє Господь рятувати побожних від спокуси, а неправедних берегти на день суду для кари,

то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,

10 а надто тих, хто ходить за нечистими пожадливостями тіла та погорджує владою; зухвалі свавільці, що не бояться зневажати слави,

а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските <страсти> и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните <същества;>

11 х оч Анголи, бувши міццю та силою більші за них, не несуть до Господа зневажливого суду на них.

докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.

12 В они, немов звірина нерозумна, зроджена природою на зловлення та загибіль, зневажають те, чого не розуміють, і в тлінні своїм будуть знищені,

Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,

13 і приймуть заплату за лихі вчинки. Вони повсякденну розпусту вважають за розкіш; самі бруд та неслава, вони насолоджуються своїми оманами, бенкетуючи з вами.

наближаващи да получат заплатата на неправдата - <люде>, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;

14 Ї хні очі наповнені перелюбом та гріхом безупинним; вони зваблюють душі незміцнені; вони, діти прокляття, мають серце, привчене до зажерливости.

очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;

15 В они покинули просту дорогу та й заблудили, і пішли слідом за Валаамом Беоровим, що полюбив нагороду несправедливости,

оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,

16 а ле був докорений у своїм беззаконні: німа під'яремна ослиця проговорила людським голосом, та й безум пророка спинила.

но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.

17 В они джерела безводні, хмари, бурею гнані; для них приготований морок темряви!

Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина.

18 Б о, висловлюючи марне базікання, вони зваблюють пожадливістю тіла й розпустою тих, хто ледве втік від тих, хто живе в розпусті.

Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.

19 В они волю обіцюють їм, самі бувши рабами тління. Бо хто ким переможений, той тому й раб.

Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

20 Б о коли хто втече від нечистости світу через пізнання Господа й Спасителя Ісуса Христа, а потому знов заплутуються ними та перемагаються, то останнє буває для них гірше першого.

Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.

21 Б о краще було б не пізнати їм дороги праведности, аніж, пізнавши, вернутись назад від переданої їм святої заповіді!

Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.

22 Б о їм трапилося за правдивою приказкою: Вертається пес до своєї блювотини, та: Помита свиня йде валятися в калюжу...

С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.