1 Ч и нам знов зачинати доручувати самих себе? Чи ми потребуємо, як дехто, листів доручальних до вас чи від вас?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 В и наш лист, написаний у наших серцях, якого всі люди знають і читають!

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

3 В иявляєте ви, що ви лист Христів, нами вислужений, що написаний не чорнилом, але Духом Бога Живого, не на таблицях камінних, але на тілесних таблицях серця.

и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 Т аку ж певність до Бога ми маємо через Христа,

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

5 н е тому, що ми здібні помислити щось із себе, як від себе, але наша здібність від Бога.

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 І Він нас зробив бути здатними служителями Нового Заповіту, не букви, а духа, бо буква вбиває, а дух оживляє.

Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 К оли ж служіння смерті, вирізане на каменях буквами, було таке славне, що Ізраїлеві сини не могли дивитись на обличчя Мойсея, через славу минущу обличчя його,

Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 с кільки ж більш буде в славі те служіння духа!

как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

9 Б о як служіння осуду слава, то служіння праведности тим більше багате на славу!

Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

10 Н е прославилося бо прославлене, у цій частині, ради слави, що вона переважує,

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

11 б о коли славне те, що минає, то багато більш у славі те, що триває!

Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12 Т ож, мавши надію таку, ми вживаємо великої сміливости,

И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13 а не як Мойсей, що покривало клав на обличчя своє, щоб Ізраїлеві сини не дивилися на кінець того, що минає.

и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 А ле засліпилися їхні думки, бо те саме покривало аж до сьогодні лишилось незняте в читанні Старого Заповіту, бо зникає воно Христом.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

15 А ле аж до сьогодні, як читають Мойсея, на їхньому серці лежить покривало,

А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

16 к оли ж вони навернуться до Господа, тоді покривало здіймається.

но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

17 Г осподь же то Дух, а де Дух Господній, там воля.

А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

18 М и ж відкритим обличчям, як у дзеркало, дивимося всі на славу Господню, і зміняємося в той же образ від слави на славу, як від Духа Господнього.

А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.