1 А коли хто згрішить: почує голос прокляття, і був свідком, або бачив, або знав, але не виявив, то понесе свою провину;

Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.

2 а бо особа, що доторкнеться якої нечистої речі, або падла звірини нечистої, або падла худоби нечистої, або падла нечистого плазуючого, і буде це незнане їй, то вона нечиста й завинить;

Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.

3 а бо коли доторкнеться нечистости людини, всякої нечистости її, що нею стане нечиста, і буде це незнане їй, а вона довідається, то завинить;

Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е <причината на> нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.

4 а бо коли хто присягне, вимовляючи нерозважно устами своїми, чинити зло або чинити добро, на все, що нерозважно вимовляє людина в присязі, і буде це незнане йому, а він довідається, що завинив одним із цих,

Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи <някакво си> зло или добро <нещо>, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.

5 т о станеться, що завинить одним із цих, і визнає, чим він згрішив у тому.

А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;

6 І приведе він Господеві жертву за провину, за гріх свій, що згрішив, самицю з дрібної худоби, вівцю або козу на жертву за гріх, а священик очистить його від гріха його.

и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.

7 А якщо рука його не спроможна на ягня, то принесе в жертву за провину свою, що згрішив він, дві горлиці або двоє голубенят Господеві, одне на жертву за гріх, а одне на цілопалення.

Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.

8 І принесе їх до священика, а він перше принесе те, що на жертву за гріх, і натне великим нігтем голову його від шиї її, але не відділить.

Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;

9 І покропить із крови жертви за гріх на стіну жертівника, а позостала кров буде вилита до підстави жертівника, це жертва за гріх.

и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;

10 А другого зробить цілопаленням за уставом. І очистить його священик від гріха його, що згрішив той, і буде прощено йому.

а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.

11 А якщо він не спроможний на дві горлиці або на двоє голубенят, то принесе в жертву свою за те, чим згрішив, десяту частину ефи пшеничної муки на жертву за гріх, не докладе до неї оливи й не дасть на неї ладану, бо вона жертва за гріх.

Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.

12 І принесе її до священика, а священик візьме з неї повну свою жменю, за пригадувальну частину її, та й спалить на жертівнику на огняні жертви Господеві, вона жертва за гріх.

Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.

13 І очистить його священик від гріха його, що згрішив він одним із них, і буде йому прощений; і буде вона для священика, як жертва хлібна.

Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а <останалото> да бъде на свещеника, както хлебния принос.

14 І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

15 К оли хто переступом спроневіриться, і невмисне згрішить проти Господніх святощів, то він приведе жертву за провину свою до Господа, безвадного барана з дрібної худоби, за твоєю оцінкою срібла шеклів, на міру шеклем святині на жертву за провину.

Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;

16 А те, що згрішив проти святощів, поверне, і додасть до нього п'яту частину його священикові, а священик очистить його бараном жертви за гріх, і буде прощено йому.

и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

17 А якщо згрішить коли хто, і зробить що проти якої зо всіх Господніх заповідей, чого не можна робити, і не знатиме, і завинить, і понесе свій гріх,

И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.

18 т о він приведе до священика безвадного барана з дрібної худоби в оцінці твоїй на жертву за провину. І очистить його священик за помилку його, що нею помилився, бо він не знав, і буде прощена йому.

Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.

19 Ц е жертва за провину: він справді завинив Господеві.

Това е принос за престъпление; <защото човекът> без съмнение е виновен пред Господа.