1 О сь тому без виправдання ти, кожний чоловіче, що судиш, бо в чому осуджуєш іншого, сам себе осуджуєш, бо чиниш те саме й ти, що судиш.

Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

2 А ми знаємо, що суд Божий поправді на тих, хто чинить таке.

А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

3 Ч и ти думаєш, чоловіче, судячи тих, хто чинить таке, а сам робиш таке саме, що ти втечеш від суду Божого?

И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

4 А бо погорджуєш багатством Його добрости, лагідности та довготерпіння, не знаючи, що Божа добрість провадить тебе до покаяння?

Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

5 Т а через жорстокість свою й нерозкаяність серця збираєш собі гнів на день гніву та об'явлення справедливого суду Бога,

а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

6 щ о кожному віддасть за його вчинками:

Който ще въздаде на всеки според делата му:

7 т им, хто витривалістю в добрім ділі шукає слави, і чести, і нетління, життя вічне,

вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 а сварливим та тим, хто противиться правді, але кориться неправді, лютість та гнів.

а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 Н едоля та утиск на всяку душу людини, хто чинить зле, юдея ж перше та геллена,

скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

10 а слава, і честь, і мир усякому, хто чинить добре, юдеєві ж перше та гелленові.

а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

11 Б о не дивиться Бог на обличчя!

Понеже Бог не гледа на лице.

12 К отрі бо згрішили без Закону, без Закону й загинуть, а котрі згрішили в Законі, приймуть суд за Законом.

Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

13 Б о не слухачі Закону справедливі перед Богом, але виконавці Закону виправдані будуть.

Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

14 Б о коли погани, що не мають Закону, з природи чинять законне, вони, не мавши Закону, самі собі Закон,

(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 щ о виявляють діло Закону, написане в серцях своїх, як свідчить їм сумління та їхні думки, що то осуджують, то виправдують одна одну,

по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16 д ня, коли Бог, згідно з моїм благовістям, буде судити таємні речі людей через Ісуса Христа.

в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

17 О сь ти звешся юдеєм, і спираєшся на Закона, і хвалишся Богом,

Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

18 і знаєш волю Його, і розумієш, що краще, навчившись із Закону,

знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

19 і маєш певність, що ти провідник для сліпих, світло для тих, хто знаходиться в темряві,

<ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20 в иховник нерозумним, учитель дітям, що ти маєш зразок знання й правди в Законі.

наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21 О тож, ти, що іншого навчаєш, себе самого не вчиш! Проповідуєш не красти, а сам крадеш!

тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Н аказуючи не чинити перелюбу, чиниш перелюб! Гидуючи ідолами, чиниш святокрадство!

Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23 Т и, що хвалишся Законом, зневажаєш Бога переступом Закону!

Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

24 Б о через вас зневажається Боже Ймення в поган, як написано.

<Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25 О брізання корисне, коли виконуєш Закона; а коли ти переступник Закону, то обрізання твоє стало необрізанням.

Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26 О тож, коли необрізаний зберігає постанови Закону, то чи не порахується його необрізання за обрізання?

И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27 І необрізаний з природи, виконуючи Закона, чи не осудить тебе, переступника Закону з Писанням і обрізанням?

и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

28 Б о не той юдей, що є ним назовні, і не то обрізання, що назовні на тілі,

Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

29 а ле той, що є юдей потаємно, духово, і обрізання серця духом, а не за буквою; і йому похвала не від людей, а від Бога.

но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.