1 І заговорив шух'янин Білдад та й сказав:

Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

2 А ж доки ти будеш таке теревенити? І доки слова твоїх уст будуть вітром бурхливим?

До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

3 Ч и Бог скривлює суд, і хіба Всемогутній викривлює правду?

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

4 Я кщо твої діти згрішили Йому, то Він їх віддав в руку їх беззаконня!

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

5 Я кщо ти звертатися будеш до Бога, і будеш благати Всемогутнього,

Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

6 я кщо чистий ти та безневинний, то тепер Він тобі Свою милість пробудить, і наповнить оселю твою справедливістю,

Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

7 і хоч твій початок нужденний, але твій кінець буде вельми великий!

И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

8 П оспитай в покоління давнішого, і міцно збагни батьків їхніх,

Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

9 б о ми ж учорашні, й нічого не знаєм, бо тінь наші дні на землі,

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

10 о тож вони навчать тебе, тобі скажуть, і з серця свойого слова подадуть:

Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 Ч и папірус росте без болота? Чи росте очерет без води?

Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 В ін іще в доспіванні своїм, не зривається, але сохне раніш за всіляку траву:

Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

13 о такі то дороги всіх тих, хто забуває про Бога! І згине надія безбожного,

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 б о його сподівання як те павутиння, і як дім павуків його певність...

Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 Н а свій дім опирається, та не встоїть, тримається міцно за нього, й не вдержиться він...

Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 В ін зеленіє на сонці, й галузки його випинаються понад садка його,

Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 н а купі каміння сплелося коріння його, воно між каміння вросло:

Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

18 Я кщо вирвуть його з його місця, то зречеться його: тебе я не бачило!...

<Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

19 Т ака радість дороги його, а з пороху інші ростуть.

Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 Т ож невинного Бог не цурається, і не буде тримати за руку злочинців,

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 а ж наповнить уста твої сміхом, а губи твої криком радости...

Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 Т вої ненависники в сором зодягнуться, і намету безбожних не буде!

Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.