1 Н е вихвалюйся завтрішнім днем, бо не знаєш, що день той породить.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 Н ехай інший тебе вихваляє, а не уста твої, чужий, а не губи твої.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 К аміння тягар, і пісок важка річ, та гнів нерозумного тяжчий від них від обох.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 Л ютість жорстокість, а гнів то затоплення, та хто перед заздрістю встоїть?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 Л іпше відкрите картання, ніж таємна любов.

Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 П обої коханого вірність показують, а в ненависника поцілунки численні.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 С ита душа топче й мед щільниковий, а голодній душі все гірке то солодке.

Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 Я к птах, що гніздо своє кинув, так і людина, що з місця свого мандрує.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 О лива й кадило потішують серце, і солодкий нам друг за душевну пораду.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 Д руга свого й друга батька свого не кидай, а в дім брата свого не приходь в день нещастя свого, ліпший сусіда близький за далекого брата!

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 Б удь мудрий, мій сину, й потіш моє серце, і я матиму що відповісти, як мені докорятиме хто.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 М удрий бачить лихе і ховається, а безумні йдуть і караються.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 В ізьми його одіж, бо він поручивсь за чужого, і за чужинку заставу візьми.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 Х то сильним голосом благословляє із раннього ранку свого товариша, за прокляття залічується це йому.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 Р инва, постійно текуча слотливого дня та жінка сварлива однакове:

Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 х то хоче сховати її той вітра ховає, чи оливу пахучу правиці своєї, що видасть себе.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 Я к гострить залізо залізо, так гострить людина лице свого друга.

Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 С торож фіґовниці плоди її споживає, а хто пана свого стереже, той шанований.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 Я к лице до лиця у воді, так серце людини до серця людини.

Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 Ш еол й Аваддон не наситяться, не наситяться й очі людини.

Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 Щ о для срібла топильна посудина, і горно для золота, те для людини уста, які хвалять її.

Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 Х оч нерозумного будеш товкти товкачем поміж зернами в ступі, не відійде від нього глупота його!

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 Д обре знай вигляд своєї отари, поклади своє серце на череди,

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 б о багатство твоє не навіки, і чи корона твоя з роду в рід?

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 П оявилася зелень, і трава показалась, і збирається сіно із гір,

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 б удуть вівці тобі на вбрання, і козли ціна поля,

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 і молока твоїх кіз буде досить на їжу тобі, на їду твого дому, і на життя для служниць твоїх.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.