1 ( 8-23) Бо не буде темноти для того, хто утискуваний. Перша пора злегковажила була край Завулонів та край Нефталимів, а остання прославить дорогу приморську, другий бік Йордану, округу поганів.

Но на измъчената <земя> не <ще има> мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- <Нея, която> по пътя към езерото {Т.е., Галилейското. <Еврейски>: Морето.}, оттатък Иордан, Галилея на народите.

2 ( 9-1) Народ, який в темряві ходить, Світло велике побачить, і над тими, хто сидить у краю тіні смерти, Світло засяє над ними!

Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна {Еврейски: Смъртта.} сянка Изгря им светлина.

3 ( 9-2) Ти помножиш народ цей, Ти збільшиш йому радість. Вони перед лицем Твоїм будуть радіти, як радіють в жнива, як тішаться в час, коли ділять здобич!

Умножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във <време на> жетва, Както се радват, когато делят користи.

4 ( 9-3) Бо зламав Ти ярмо тягару його, і кия з рамена його, жезло його пригнобителя, як за днів Мадіяма.

Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, <И> бичът на угнетителя им.

5 ( 9-4) Усякий бо чобіт військовий, що гупає гучно, та одежа, поплямлена кров'ю, стане все це пожежею, за їжу огню!

Защото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне <и> гориво за огън.

6 ( 9-5) Бо Дитя народилося нам, даний нам Син, і влада на раменах Його, і кликнуть ім'я Йому: Дивний Порадник, Бог сильний, Отець вічности, Князь миру.

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

7 ( 9-6) Без кінця буде множитися панування та мир на троні Давида й у царстві його, щоб поставити міцно його й щоб підперти його правосуддям та правдою відтепер й аж навіки, ревність Господа Саваота це зробить!

Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

8 ( 9-7) Проти Якова слово послав був Господь, а впало воно на Ізраїля,

Господ изпрати слово на Якова; И то свърхлетя <и> върху Израиля.

9 ( 9-8) і пізнає народ, увесь він, Єфрем та мешканець Самарії, що говорять з пихою й надутістю серця:

И всичките люде ще <го> познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:

10 ( 9-9) Попадали цегли, а ми побудуємо з каменя тесаного, сікомори позрубувано, та замінимо їх кедрами!

Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще <ги> заменим с кедри.

11 ( 9-10) Та над ним Господь зміцнив противників Реціна, а його ворогів нацькував:

Затова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -

12 ( 9-11) Арама попереду, а филистимлян позаду, і пожерли Ізраїля цілою пащею... При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!

Сирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

13 ( 9-12) Та народ не звернувся до Того, Хто вразив його, і не шукали Господа Саваота...

Но пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.

14 ( 9-13) Тому то Господь відсік від Ізраїля голову й хвіст, пальму й очеретину за одного дня.

Затова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.

15 ( 9-14) Старий та поважаний це та голова, а пророк, що навчає неправди, це хвіст.

(Старецът и почтеният <мъж>, той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).

16 ( 9-15) І сталося, що поводатарі цього народу зробилися звідниками, і гинуть проваджені ними.

Защото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.

17 ( 9-16) Тому то його юнаками радіти не буде Господь, а до сиріт його й його вдів милосердя не матиме, бо кожен безбожний й злочинець, і злобне всі уста говорять. При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!...

Затова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

18 ( 9-17) Бо злоба горить, як огонь, пожирає тернину й будяччя, і палає по запустах лісу, і крутяться вверх стовпи диму...

Защото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.

19 ( 9-18) Від лютости Господа Саваота земля загориться, і стане народ, як пожива огню, і не пощадить жоден брата свого!...

От гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.

20 ( 9-19) І різати буде праворуч, та буде голодний, і жертиме зліва, але не насититься, кожен жертиме тіло рамена свого:

Човек ще граби отдясно, но ще <остане> гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -

21 ( 9-20) Манасія Єфрема, а Єфрем Манасію, разом обоє на Юду... При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!...

Манасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.