1 К ажу правду в Христі, не обманюю, як свідчить мені моє сумління через Духа Святого,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 щ о маю велику скорботу й невпинну муку для серця свого!

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 Б о я бажав би сам бути відлучений від Христа замість братів моїх, рідних мені тілом;

Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4 в они ізраїльтяни, що їм належить синівство, і слава, і заповіти, і законодавство, і Богослужба, і обітниці,

които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5 щ о їхні й отці, і від них же тілом Христос, що Він над усіма Бог, благословенний, навіки, амінь.

чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 Н е так, щоб Слово Боже не збулося. Бо не всі ті ізраїльтяни, хто від Ізраїля,

Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 і не всі діти Авраамові, хто від насіння його, але: в Ісаку буде насіння тобі.

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

8 Ц ебто, не тілесні діти то діти Божі, але діти обітниці признаються за насіння.

Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

9 А слово обітниці таке: На той час прийду, і буде син у Сари.

Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 І не тільки це, але й Ревекка зачала дітей від одного ложа отця нашого Ісака,

И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 б о коли вони ще не народились, і нічого доброго чи злого не вчинили, щоб позосталась постанова Божа у вибранні

макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 н е від учинків, але від Того, Хто кличе, сказано їй: Більший служитиме меншому,

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 я к і написано: Полюбив Я Якова, а Ісава зненавидів.

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 Щ о ж скажемо? Може в Бога неправда? Зовсім ні!

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 Б о Він каже Мойсеєві: Помилую, кого хочу помилувати, і змилосерджуся, над ким хочу змилосердитись.

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 О тож, не залежить це ні від того, хто хоче, ні від того, хто біжить, але від Бога, що милує.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 Б о Писання говорить фараонові: Власне на те Я поставив тебе, щоб на тобі показати Свою силу, і щоб звістилось по цілій землі Моє Ймення.

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 О тож, кого хоче Він милує, і кого хоче ожорсточує.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 А ти скажеш мені: Чого ж іще Він докоряє, бо хто може противитись волі Його?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 О тже, хто ти, чоловіче, що ти сперечаєшся з Богом? Чи скаже твориво творцеві: Пощо ти зробив мене так?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Ч и ганчар не має влади над глиною, щоб із того самого місива зробити одну посудину на честь, а одну на нечесть?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22 Т ож Бог, бажаючи показати гнів і виявити могутність Свою, щадив із великим терпінням посудини гніву, що готові були на погибіль,

А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 і щоб виявити багатство слави Своєї на посудинах милосердя, що їх приготував на славу,

и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 н а нас, що їх і покликав не тільки від юдеїв, але й від поган.

над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 Я к і в Осії Він говорить: Назву Своїм народом не людей Моїх, і не улюблену улюбленою,

както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 і на місці, де сказано їм: Ви не Мій народ, там названі будуть синами Бога Живого!

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 А Ісая взиває про Ізраїля: Коли б число синів Ізраїлевих було, як морський пісок, то тільки останок спасеться,

А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 б о вирок закінчений та скорочений учинить Господь на землі!

Защото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29 І як Ісая віщував: Коли б Господь Саваот не лишив нам насіння, то ми стали б, як Содом, і подібні були б до Гоморри!

И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30 Щ о ж скажемо? Що погани, які не шукали праведности, досягли праведности, тієї праведности, що від віри,

И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Ізраїль, що шукав Закона праведности, не досяг Закону праведности.

а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 Ч ому? Бо шукали не з віри, але якби з учинків Закону; вони бо спіткнулись об камінь спотикання,

Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 я к написано: Ось Я кладу на Сіоні камінь спотикання та скелю спокуси, і кожен, хто вірує в Нього, не посоромиться!

както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".