1 Д ля дириґетна хору. Псалом Давидів. (31-2) На Тебе надіюсь я, Господи, хай не буду повік засоромлений, визволь мене в Своїй правді!

(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

2 ( 31-3) Нахили Своє ухо до мене, скоро мене порятуй, стань для мене могутньою скелею, домом твердині, щоб спас Ти мене!

Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3 ( 31-4) Бо ти скеля моя та твердиня моя, і ради Ймення Свого Ти будеш провадити мене й керувати мене!

Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

4 ( 31-5) Ти витягнеш з пастки мене, що на мене таємно поставили, бо Ти сила моя!

Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

5 ( 31-6) У руку Твою доручаю я духа свого, і Ти мене визволиш, Господи, Боже правди!

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

6 ( 31-7) Я зненавидив всіх, хто шанує бовванів марних, я ж надіюсь на Господа.

Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

7 ( 31-8) Я буду радіти та тішитися в Твоїй милості, що побачив Ти горе моє, що приглянувся Ти до скорботи моєї душі,

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

8 ( 31-9) і мене не віддав в руку ворога, на місці розлогім поставив Ти ноги мої!

И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

9 ( 31-10) Помилуй мене, Господи, бо тісно мені, від горя вже виснажилось моє око, душа моя й нутро моє,

Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

10 ( 31-11) бо скінчилось життя моє в смутку, а роки мої у квилінні, моя сила спіткнулася через мій гріх, і виснажились мої кості!

Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

11 ( 31-12) Я в усіх ворогів своїх став посміховищем, надто сусідам своїм, і страхіттям знайомим моїм, хто бачить надворі мене утікають від мене!

На всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 ( 31-13) Я забутий у серці, немов той небіжчик, став я немов та розбита посудина...

Като някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;

13 ( 31-14) Бо чую багато шептання, страхання навколо, як змовляються разом на мене, вони замишляють забрати мою душу,

Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

14 ( 31-15) а я покладаю надію на Тебе, о Господи, я кажу: Ти мій Бог!

Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

15 ( 31-16) В Твою руку кладу свою долю, Ти ж визволь мене від руки ворогів моїх і моїх переслідників!

В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

16 ( 31-17) Хай засяє обличчя Твоє на Твого раба, та спаси мене в ласці Своїй,

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

17 ( 31-18) Господи, щоб не бути мені посоромленим, що кличу до Тебе! Нехай посоромлені будуть безбожні, хай замовкнуть та йдуть до шеолу,

Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

18 ( 31-19) нехай заніміють облудні уста, що гидоту говорять на праведного із пихою й погордою!

Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 ( 31-20) Яка величезна Твоя доброта, яку заховав Ти для тих, хто боїться Тебе, яку приготовив для тих, хто на Тебе надіється перед людськими синами!

Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

20 ( 31-21) Ти їх у заслоні обличчя Свого заховаєш від людських тенет, Ти їх від лихих язиків у наметі сховаєш!

Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

21 ( 31-22) Благословенний Господь, що вчинив мені милість чудовну Свою в оборонному місті!

Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

22 ( 31-23) А я говорив у своїм побентеженні: Я відрізаний з-перед очей Твоїх! Та дійсно Ти вислухав голос благання мого, коли я до Тебе взивав...

А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

23 ( 31-24) Любіть Господа, усі святії Його, стереже Господь вірних, а гордому з лишком відплачує.

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

24 ( 31-25) Будьте сильні, і хай буде міцне ваше серце, усі, хто надію покладає на Господа!

Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.