1 У мову я склав був з очима своїми, то як буду дивитись на дівчину?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 І зверху яка доля від Бога, чи спадщина від Всемогутнього із висот?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Х іба не загибіль для кривдника, і хіба не нещастя злочинцям?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Х іба ж Він не бачить дороги мої, і не лічить усі мої кроки?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Я кщо я ходив у марноті, і на оману спішила нога моя,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

6 т о нехай на вазі справедливости зважить мене, і невинність мою Бог пізнає!

(<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Я кщо збочує крок мій з дороги, і за очима моїми пішло моє серце, і до рук моїх нечисть приліпла,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 т о нехай сію я, а їсть інший, а рослинність моя нехай вирвана буде з корінням!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Я кщо моє серце зваблялось до жінки чужої, і причаювався я при дверях мойого товариша,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 т о хай меле для іншого жінка моя, і над нею нехай нахиляються інші!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Б о гидота оце, й це провина підсудна,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 б о огонь це, який буде жерти аж до Аваддону, і вирве з корінням увесь урожай мій!...

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Я кщо я понехтував правом свойого раба чи своєї невільниці в їх суперечці зо мною,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 т о що я зроблю, як підійметься Бог? А коли Він приглянеться, що Йому відповім?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Ч и ж не Той, Хто мене учинив у нутрі, учинив і його, і Один утворив нас в утробі?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16 Ч и бажання убогих я стримував, а очі вдовицям засмучував?

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Ч и я сам поїдав свій шматок, і з нього не їв сирота?

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 Т аж від днів молодечих моїх виростав він у мене, як в батька, і від утроби матері моєї я провадив його!

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 Я кщо бачив я гинучого без одежі, і вбрання не було в сіромахи,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 ч и ж не благословляли мене його стегна, і руном овечок моїх він не грівся?

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Я кщо на сироту я порушував руку свою, коли бачив у брамі собі допомогу,

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 х ай рамено моє відпаде від свойого плеча, а рука моя від суглобу свого нехай буде відламана!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Б о острах на мене нещастя від Бога, а перед величчям Його я не можу встояти...

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ч и я золото клав за надію собі, чи до щирого золота я говорив: Ти, безпеко моя?

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Ч и тішився я, що велике багатство моє, й що рука моя стільки надбала?

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 К оли бачив я сонце, як сяє воно, а місяць велично пливе,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 т о коли б потаємно повабилось серце моє, і цілунки рукою я їм посилав,

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 ц е так само провина підсудна була б, бо відрікся б я Бога Всевишнього!

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29 Ч и я тішивсь упадком свойого ненависника, чи порушувавсь я, коли зло спотикало його?

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 Т аки ні, не давав я на гріх піднебіння свого, щоб прокляттям жадати душі його.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

31 Х іба люди намету мого не казали: Хто покаже такого, хто з м'яса його не наситився?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Ч ужинець на вулиці не ночував, я двері свої відчиняв подорожньому.

(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Ч и ховав свої прогріхи я, як людина, щоб у своєму нутрі затаїти провину свою?

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Б о тоді я боявся б великого натовпу, і сором від родів жахав би мене, я мовчав би, й з дверей не виходив...

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 О , якби мене вислухав хто! Оце підпис моєї руки: Нехай Всемогутній мені відповість, а ось звій, зо скаргою, що його написав мій противник...

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

36 Ч и ж я не носив би його на своєму плечі, не обвинувся б ним, як вінками?

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Ч исло кроків своїх я представлю йому; мов до князя, наближусь до нього.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

38 Я кщо проти мене голосить земля моя, й її борозни плачуть із нею,

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 я кщо без грошей я їв плоди її, а її власника я стогнати примушував,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 т о замість пшениці хай виросте терен, а замість ячменю кукіль!... Слова Йова скінчилися.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.