1 М олитва вбогого, коли він слабне та перед Господнім лицем виливає мову свою. (102-2) Господи, вислухай молитву мою, і благання моє нехай дійде до Тебе!

(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 ( 102-3) Не ховай від мене обличчя Свого, в день недолі моєї схили Своє ухо до мене, в день благання озвися небавом до мене!

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

3 ( 102-4) Бо минають, як дим, мої дні, а кості мої немов висохли в огнищі...

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 ( 102-5) Як трава та побите та висохло серце моє, так що я забував їсти хліб свій...

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 ( 102-6) Від зойку стогнання мого прилипли до тіла мого мої кості...

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 ( 102-7) Уподобився я пеликанові пустині, я став, як той пугач руїн!

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 ( 102-8) Я безсонний, і став, немов пташка самотня на дасі...

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 ( 102-9) Увесь день ображають мене вороги мої, ті, хто з мене кепкує, заприсяглись проти мене!

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 ( 102-10) і попіл я їм, немов хліб, а напої свої із плачем перемішую,

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 ( 102-11) через гнів Твій та лютість Твою, бо підняв був мене Ти та й кинув мене...

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11 ( 102-12) Мої дні як похилена тінь, а я сохну, немов та трава!

Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12 ( 102-13) А Ти, Господи, будеш повік пробувати, а пам'ять Твоя з роду в рід.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 ( 102-14) Ти встанеш та змилуєшся над Сіоном, бо час учинити йому милосердя, бо прийшов речінець,

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 ( 102-15) бо раби Твої покохали й каміння його, і порох його полюбили!

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 ( 102-16) і будуть боятись народи Господнього Ймення, а всі земні царі слави Твоєї.

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 ( 102-17) Бо Господь побудує Сіона, появиться в славі Своїй.

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 ( 102-18) До молитви забутих звернеться Він, і молитви їхньої не осоромить.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 ( 102-19) Запишеться це поколінню майбутньому, і народ, який створений буде, хвалитиме Господа,

Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 ( 102-20) бо споглянув Він із високости святої Своєї, Господь зорив на землю з небес,

Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

20 ( 102-21) щоб почути зідхання ув'язненого, щоб на смерть прирокованих визволити,

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

21 ( 102-22) щоб розповідати про Ймення Господнє в Сіоні, а в Єрусалимі про славу Його,

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 ( 102-23) коли разом зберуться народи й держави служити Господеві.

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 ( 102-24) Мою силу в дорозі Він виснажив, дні мої скоротив...

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 ( 102-25) Я кажу: Боже мій, не бери Ти мене в половині днів моїх! Твої роки на вічні віки.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

25 ( 102-26) Колись землю Ти був заклав, а небо то чин Твоїх рук,

Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

26 ( 102-27) позникають вони, а Ти будеш стояти... і всі вони, як одежа, загинуть, Ти їх зміниш, немов те вбрання, і минуться вони...

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 ( 102-28) Ти ж Той Самий, а роки Твої не закінчаться!

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 ( 102-29) Сини Твоїх рабів будуть жити, а їхнє насіння стоятиме міцно перед обличчям Твоїм!

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.