1 H ear my prayer, O Jehovah, And let my cry come unto thee.

(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 H ide not thy face from me in the day of my distress: Incline thine ear unto me; In the day when I call answer me speedily.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

3 F or my days consume away like smoke, And my bones are burned as a firebrand.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 M y heart is smitten like grass, and withered; For I forget to eat my bread.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 B y reason of the voice of my groaning My bones cleave to my flesh.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 I am like a pelican of the wilderness; I am become as an owl of the waste places.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 I watch, and am become like a sparrow That is alone upon the house-top.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 M ine enemies reproach me all the day; They that are mad against me do curse by me.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 F or I have eaten ashes like bread, And mingled my drink with weeping,

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 B ecause of thine indignation and thy wrath: For thou hast taken me up, and cast me away.

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11 M y days are like a shadow that declineth; And I am withered like grass.

Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12 B ut thou, O Jehovah, wilt abide for ever; And thy memorial name unto all generations.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 T hou wilt arise, and have mercy upon Zion; For it is time to have pity upon her, Yea, the set time is come.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 F or thy servants take pleasure in her stones, And have pity upon her dust.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 S o the nations shall fear the name of Jehovah, And all the kings of the earth thy glory.

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 F or Jehovah hath built up Zion; He hath appeared in his glory.

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 H e hath regarded the prayer of the destitute, And hath not despised their prayer.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 T his shall be written for the generation to come; And a people which shall be created shall praise Jehovah.

Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 F or he hath looked down from the height of his sanctuary; From heaven did Jehovah behold the earth;

Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

20 T o hear the sighing of the prisoner; To loose those that are appointed to death;

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

21 T hat men may declare the name of Jehovah in Zion, And his praise in Jerusalem;

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 W hen the peoples are gathered together, And the kingdoms, to serve Jehovah.

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 H e weakened my strength in the way; He shortened my days.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 I said, O my God, take me not away in the midst of my days: Thy years are throughout all generations.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

25 O f old didst thou lay the foundation of the earth; And the heavens are the work of thy hands.

Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

26 T hey shall perish, but thou shalt endure; Yea, all of them shall wax old like a garment; As a vesture shalt thou change them, and they shall be changed:

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 B ut thou art the same, And thy years shall have no end.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 T he children of thy servants shall continue, And their seed shall be established before thee.

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.