1 T he righteous perisheth, and no man layeth it to heart; and merciful men are taken away, none considering that the righteous is taken away from the evil to come.

Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат <от земята>, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди <да дойде> злото.

2 H e entereth into peace; they rest in their beds, each one that walketh in his uprightness.

Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

3 B ut draw near hither, ye sons of the sorceress, the seed of the adulterer and the harlot.

А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

4 A gainst whom do ye sport yourselves? against whom make ye a wide mouth, and put out the tongue? are ye not children of transgression, a seed of falsehood,

С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

5 y e that inflame yourselves among the oaks, under every green tree; that slay the children in the valleys, under the clefts of the rocks?

Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

6 A mong the smooth stones of the valley is thy portion; they, they are thy lot; even to them hast thou poured a drink-offering, thou hast offered an oblation. Shall I be appeased for these things?

Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

7 U pon a high and lofty mountain hast thou set thy bed; thither also wentest thou up to offer sacrifice.

На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

8 A nd behind the doors and the posts hast thou set up thy memorial: for thou hast uncovered thyself to another than me, and art gone up; thou hast enlarged thy bed, and made thee a covenant with them: thou lovedst their bed where thou sawest it.

Зад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

9 A nd thou wentest to the king with oil, and didst increase thy perfumes, and didst send thine ambassadors far off, and didst debase thyself even unto Sheol.

Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

10 T hou wast wearied with the length of thy way; yet saidst thou not, It is in vain: thou didst find a quickening of thy strength; therefore thou wast not faint.

Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

11 A nd of whom hast thou been afraid and in fear, that thou liest, and hast not remembered me, nor laid it to thy heart? have not I held my peace even of long time, and thou fearest me not?

И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

12 I will declare thy righteousness; and as for thy works, they shall not profit thee.

Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

13 W hen thou criest, let them that thou hast gathered deliver thee; but the wind shall take them, a breath shall carry them all away: but he that taketh refuge in me shall possess the land, and shall inherit my holy mountain.

Когато извикаш, нека те отърват сбирщината <на идолите> ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

14 A nd he will say, Cast ye up, cast ye up, prepare the way, take up the stumbling-block out of the way of my people.

И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

15 F or thus saith the high and lofty One that inhabiteth eternity, whose name is Holy: I dwell in the high and holy place, with him also that is of a contrite and humble spirit, to revive the spirit of the humble, and to revive the heart of the contrite.

Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

16 F or I will not contend for ever, neither will I be always wroth; for the spirit would faint before me, and the souls that I have made.

Защото няма да се съдя <с човеците> вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже <тогаз> биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

17 F or the iniquity of his covetousness was I wroth, and smote him; I hid my face and was wroth; and he went on backsliding in the way of his heart.

Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

18 I have seen his ways, and will heal him: I will lead him also, and restore comforts unto him and to his mourners.

Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

19 I create the fruit of the lips: Peace, peace, to him that is far off and to him that is near, saith Jehovah; and I will heal him.

Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, <Ще река>: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

20 B ut the wicked are like the troubled sea; for it cannot rest, and its waters cast up mire and dirt.

А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

21 T here is no peace, saith my God, to the wicked.

Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.