1 A nd the men of Ephraim said unto him, Why hast thou served us thus, that thou calledst us not, when thou wentest to fight with Midian? And they did chide with him sharply.

Тогава ефремците казаха на <Гедеона>: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

2 A nd he said unto them, What have I now done in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

3 G od hath delivered into your hand the princes of Midian, Oreb and Zeeb: and what was I able to do in comparison with you? Then their anger was abated toward him, when he had said that.

Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

4 A nd Gideon came to the Jordan, and passed over, he, and the three hundred men that were with him, faint, yet pursuing.

И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

5 A nd he said unto the men of Succoth, Give, I pray you, loaves of bread unto the people that follow me; for they are faint, and I am pursuing after Zebah and Zalmunna, the kings of Midian.

И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

6 A nd the princes of Succoth said, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand, that we should give bread unto thine army?

А сокхотските първенци <му> казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

7 A nd Gideon said, Therefore when Jehovah hath delivered Zebah and Zalmunna into my hand, then I will tear your flesh with the thorns of the wilderness and with briers.

А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

8 A nd he went up thence to Penuel, and spake unto them in like manner; and the men of Penuel answered him as the men of Succoth had answered.

От там отиде във Фануил и каза на <жителите> му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

9 A nd he spake also unto the men of Penuel, saying, When I come again in peace, I will break down this tower.

А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

10 N ow Zebah and Zalmunna were in Karkor, and their hosts with them, about fifteen thousand men, all that were left of all the host of the children of the east; for there fell a hundred and twenty thousand men that drew sword.

А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

11 A nd Gideon went up by the way of them that dwelt in tents on the east of Nobah and Jogbehah, and smote the host; for the host was secure.

И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

12 A nd Zebah and Zalmunna fled; and he pursued after them; and he took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna, and discomfited all the host.

А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

13 A nd Gideon the son of Joash returned from the battle from the ascent of Heres.

Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

14 A nd he caught a young man of the men of Succoth, and inquired of him: and he described for him the princes of Succoth, and the elders thereof, seventy and seven men.

И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

15 A nd he came unto the men of Succoth, and said, Behold Zebah and Zalmunna, concerning whom ye did taunt me, saying, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand, that we should give bread unto thy men that are weary?

И <Гедеон> дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

16 A nd he took the elders of the city, and thorns of the wilderness and briers, and with them he taught the men of Succoth.

И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, <или>, овърша.} с тях сокхотските мъже.

17 A nd he brake down the tower of Penuel, and slew the men of the city.

Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

18 T hen said he unto Zebah and Zalmunna, What manner of men were they whom ye slew at Tabor? And they answered, As thou art, so were they; each one resembled the children of a king.

Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

19 A nd he said, They were my brethren, the sons of my mother: as Jehovah liveth, if ye had saved them alive, I would not slay you.

А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

20 A nd he said unto Jether his first-born, Up, and slay them. But the youth drew not his sword; for he feared, because he was yet a youth.

И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

21 T hen Zebah and Zalmunna said, Rise thou, and fall upon us; for as the man is, so is his strength. And Gideon arose, and slew Zebah and Zalmunna, and took the crescents that were on their camels' necks.

Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните <украшения>, които бяха на вратовете на камилите им.

22 T hen the men of Israel said unto Gideon, Rule thou over us, both thou, and thy son, and thy son's son also; for thou hast saved us out of the hand of Midian.

Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

23 A nd Gideon said unto them, I will not rule over you, neither shall my son rule over you: Jehovah shall rule over you.

А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

24 A nd Gideon said unto them, I would make a request of you, that ye would give me every man the ear-rings of his spoil. (For they had golden ear-rings, because they were Ishmaelites.)

Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото <неприятелите>, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

25 A nd they answered, We will willingly give them. And they spread a garment, and did cast therein every man the ear-rings of his spoil.

И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

26 A nd the weight of the golden ear-rings that he requested was a thousand and seven hundred shekels of gold, besides the crescents, and the pendants, and the purple raiment that was on the kings of Midian, and besides the chains that were about their camels' necks.

И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни <сикли>, освен полумесецообразните <украшения>, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

27 A nd Gideon made an ephod thereof, and put it in his city, even in Ophrah: and all Israel played the harlot after it there; and it became a snare unto Gideon, and to his house.

И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

28 S o Midian was subdued before the children of Israel, and they lifted up their heads no more. And the land had rest forty years in the days of Gideon.

Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

29 A nd Jerubbaal the son of Joash went and dwelt in his own house.

Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

30 A nd Gideon had threescore and ten sons of his body begotten; for he had many wives.

И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.

31 A nd his concubine that was in Shechem, she also bare him a son, and he called his name Abimelech.

Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

32 A nd Gideon the son of Joash died in a good old age, and was buried in the sepulchre of Joash his father, in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

33 A nd it came to pass, as soon as Gideon was dead, that the children of Israel turned again, and played the harlot after the Baalim, and made Baal-berith their god.

А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

34 A nd the children of Israel remembered not Jehovah their God, who had delivered them out of the hand of all their enemies on every side;

И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

35 n either showed they kindness to the house of Jerubbaal, who is Gideon, according to all the goodness which he had showed unto Israel.

нито показаха благост към дома на Ероваала (<който е> Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.