1 A nd the high priest said, Are these things so?

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2 A nd he said, Brethren and fathers, hearken: The God of glory appeared unto our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Haran,

А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3 a nd said unto him, Get thee out of thy land, and from thy kindred, and come into the land which I shall show thee.

"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4 T hen came he out of the land of the Chaldaeans, and dwelt in Haran: and from thence, when his father was dead, God removed him into this land, wherein ye now dwell:

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 a nd he gave him none inheritance in it, no, not so much as to set his foot on: and he promised that he would give it to him in possession, and to his seed after him, when as yet he had no child.

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 A nd God spake on this wise, that his seed should sojourn in a strange land, and that they should bring them into bondage, and treat them ill, four hundred years.

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 A nd the nation to which they shall be in bondage will I judge, said God: and after that shall they come forth, and serve me in this place.

Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 A nd he gave him the covenant of circumcision: and so Abraham begat Isaac, and circumcised him the eighth day; and Isaac begat Jacob, and Jacob the twelve patriarchs.

И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 A nd the patriarchs, moved with jealousy against Joseph, sold him into Egypt: and God was with him,

А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10 a nd delivered him out of all his afflictions, and gave him favor and wisdom before Pharaoh king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 N ow there came a famine over all Egypt and Canaan, and great affliction: and our fathers found no sustenance.

И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 B ut when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent forth our fathers the first time.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 A nd at the second time Joseph was made known to his brethren; and Joseph's race became manifest unto Pharaoh.

и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14 A nd Joseph sent, and called to him Jacob his father, and all his kindred, threescore and fifteen souls.

Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 A nd Jacob went down into Egypt; and he died, himself and our fathers;

И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16 a nd they were carried over unto Shechem, and laid in the tomb that Abraham bought for a price in silver of the sons of Hamor in Shechem.

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 B ut as the time of the promise drew nigh which God vouchsafed unto Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,

А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

18 t ill there arose another king over Egypt, who knew not Joseph.

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19 T he same dealt craftily with our race, and ill-treated our fathers, that they should cast out their babes to the end they might not live.

Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

20 A t which season Moses was born, and was exceeding fair; and he was nourished three months in his father's house.

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 a nd when he was cast out, Pharaoh's daughter took him up, and nourished him for her own son.

И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 A nd Moses was instructed in all the wisdom of the Egyptians; and he was mighty in his words and works.

И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23 B ut when he was well-nigh forty years old, it came into his heart to visit his brethren the children of Israel.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24 A nd seeing one of them suffer wrong, he defended him, and avenged him that was oppressed, smiting the Egyptian:

И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25 a nd he supposed that his brethren understood that God by his hand was giving them deliverance; but they understood not.

мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 A nd the day following he appeared unto them as they strove, and would have set them at one again, saying, Sirs, ye are brethren; why do ye wrong one to another?

На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27 B ut he that did his neighbor wrong thrust him away, saying, Who made thee a ruler and a judge over us?

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 W ouldest thou kill me, as thou killedst the Egyptian yesterday?

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29 A nd Moses fled at this saying, and became a sojourner in the land of Midian, where he begat two sons.

Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30 A nd when forty years were fulfilled, an angel appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 A nd when Moses saw it, he wondered at the sight: and as he drew near to behold, there came a voice of the Lord,

А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32 I am the God of thy fathers, the God of Abraham, and of Isaac, and of Jacob. And Moses trembled, and durst not behold.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 A nd the Lord said unto him, Loose the shoes from thy feet: for the place whereon thou standest is holy ground.

И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 I have surely seen the affliction of my people that is in Egypt, and have heard their groaning, and I am come down to deliver them: and now come, I will send thee into Egypt.

Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35 T his Moses whom they refused, saying, Who made thee a ruler and a judge? him hath God sent to be both a ruler and a deliverer with the hand of the angel that appeared to him in the bush.

Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 T his man led them forth, having wrought wonders and signs in Egypt, and in the Red Sea, and in the wilderness forty years.

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37 T his is that Moses, who said unto the children of Israel, A prophet shall God raise up unto you from among your brethren, like unto me.

Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

38 T his is he that was in the church in the wilderness with the angel that spake to him in the Mount Sinai, and with our fathers: who received living oracles to give unto us:

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39 t o whom our fathers would not be obedient, but thrust him from them, and turned back in their hearts unto Egypt,

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 s aying unto Aaron, Make us gods that shall go before us: for as for this Moses, who led us forth out of the land of Egypt, we know not what is become of him.

казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 A nd they made a calf in those days, and brought a sacrifice unto the idol, and rejoiced in the works of their hands.

И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42 B ut God turned, and gave them up to serve the host of heaven; as it is written in the book of the prophets, Did ye offer unto me slain beasts and sacrifices Forty years in the wilderness, O house of Israel?

Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

43 A nd ye took up the tabernacle of Moloch, And the star of the god Rephan, The figures which ye made to worship them: And I will carry you away beyond Babylon.

<Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".

44 O ur fathers had the tabernacle of the testimony in the wilderness, even as he appointed who spake unto Moses, that he should make it according to the figure that he had seen.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45 W hich also our fathers, in their turn, brought in with Joshua when they entered on the possession of the nations, that God thrust out before the face of our fathers, unto the days of David;

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

46 w ho found favor in the sight of God, and asked to find a habitation for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut Solomon built him a house.

А Соломон му построи дом.

48 H owbeit the Most High dwelleth not in houses made with hands; as saith the prophet,

Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

49 T he heaven is my throne, And the earth the footstool of my feet: What manner of house will ye build me? saith the Lord: Or what is the place of my rest?

"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

50 D id not my hand make all these things?

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 Y e stiffnecked and uncircumcised in heart and ears, ye do always resist the Holy Spirit: as your fathers did, so do ye.

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

52 W hich of the prophets did not your fathers persecute? and they killed them that showed before of the coming of the Righteous One; of whom ye have now become betrayers and murderers;

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53 y e who received the law as it was ordained by angels, and kept it not.

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 N ow when they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed on him with their teeth.

А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

55 B ut he, being full of the Holy Spirit, looked up stedfastly into heaven, and saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,

А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 a nd said, Behold, I see the heavens opened, and the Son of Man standing on the right hand of God.

и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 B ut they cried out with a loud voice, and stopped their ears, and rushed upon him with one accord;

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 a nd they cast him out of the city, and stoned him: and the witnesses laid down their garments at the feet of a young man named Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 A nd they stoned Stephen, calling upon the Lord, and saying, Lord Jesus, receive my spirit.

И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 A nd he kneeled down, and cried with a loud voice, Lord, lay not this sin to their charge. And when he had said this, he fell asleep.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.