1 A nd Jehovah appeared unto him by the oaks of Mamre, as he sat in the tent door in the heat of the day;

След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.

2 a nd he lifted up his eyes and looked, and, lo, three men stood over against him: and when he saw them, he ran to meet them from the tent door, and bowed himself to the earth,

Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3 a nd said, My lord, if now I have found favor in thy sight, pass not away, I pray thee, from thy servant:

Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4 l et now a little water be fetched, and wash your feet, and rest yourselves under the tree:

Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5 a nd I will fetch a morsel of bread, and strengthen ye your heart; after that ye shall pass on: forasmuch as ye are come to your servant. And they said, So do, as thou hast said.

И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6 A nd Abraham hastened into the tent unto Sarah, and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead it, and make cakes.

Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7 A nd Abraham ran unto the herd, and fetched a calf tender and good, and gave it unto the servant; and he hasted to dress it.

А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8 A nd he took butter, and milk, and the calf which he had dressed, and set it before them; and he stood by them under the tree, and they did eat.

После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

9 A nd they said unto him, Where is Sarah thy wife? And he said, Behold, in the tent.

Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

10 A nd he said, I will certainly return unto thee when the season cometh round; and, lo, Sarah thy wife shall have a son. And Sarah heard in the tent door, which was behind him.

И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

11 N ow Abraham and Sarah were old, and well stricken in age; it had ceased to be with Sarah after the manner of women.

А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12 A nd Sarah laughed within herself, saying, After I am waxed old shall I have pleasure, my lord being old also?

И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

13 A nd Jehovah said unto Abraham, Wherefore did Sarah laugh, saying, Shall I of a surety bear a child, who am old?

А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

14 I s anything too hard for Jehovah? At the set time I will return unto thee, when the season cometh round, and Sarah shall have a son.

Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

15 T hen Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, Nay; but thou didst laugh.

Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.

16 A nd the men rose up from thence, and looked toward Sodom: and Abraham went with them to bring them on the way.

Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

17 A nd Jehovah said, Shall I hide from Abraham that which I do;

И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18 s eeing that Abraham had surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him?

тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

19 F or I have known him, to the end that he may command his children and his household after him, that they may keep the way of Jehovah, to do righteousness and justice; to the end that Jehovah may bring upon Abraham that which he hath spoken of him.

Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3: 2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

20 A nd Jehovah said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous;

И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

21 I will go down now, and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come unto me; and if not, I will know.

ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

22 A nd the men turned from thence, and went toward Sodom: but Abraham stood yet before Jehovah.

Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

23 A nd Abraham drew near, and said, Wilt thou consume the righteous with the wicked?

И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

24 P eradventure there are fifty righteous within the city: wilt thou consume and not spare the place for the fifty righteous that are therein?

Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

25 T hat be far from thee to do after this manner, to slay the righteous with the wicked, that so the righteous should be as the wicked; that be far from thee: shall not the Judge of all the earth do right?

Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

26 A nd Jehovah said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sake.

И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

27 A nd Abraham answered and said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord, who am but dust and ashes:

А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

28 p eradventure there shall lack five of the fifty righteous: wilt thou destroy all the city for lack of five? And he said, I will not destroy it, if I find there forty and five.

може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

29 A nd he spake unto him yet again, and said, Peradventure there shall be forty found there. And he said, I will not do it for the forty's sake.

А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

30 A nd he said, Oh let not the Lord be angry, and I will speak: peradventure there shall thirty be found there. And he said, I will not do it, if I find thirty there.

А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

31 A nd he said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord: peradventure there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy it for the twenty's sake.

А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>.

32 A nd he said, Oh let not the Lord be angry, and I will speak yet but this once: peradventure ten shall be found there. And he said, I will not destroy it for the ten's sake.

Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

33 A nd Jehovah went his way, as soon as he had left off communing with Abraham: and Abraham returned unto his place.

А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.