1 F or yourselves, brethren, know our entering in unto you, that it hath not been found vain:

Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2 b ut having suffered before and been shamefully treated, as ye know, at Philippi, we waxed bold in our God to speak unto you the gospel of God in much conflict.

но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 F or our exhortation is not of error, nor of uncleanness, nor in guile:

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

4 b ut even as we have been approved of God to be intrusted with the gospel, so we speak; not as pleasing men, but God who proveth our hearts.

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 F or neither at any time were we found using words of flattery, as ye know, nor a cloak of covetousness, God is witness;

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6 n or seeking glory of men, neither from you nor from others, when we might have claimed authority as apostles of Christ.

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 B ut we were gentle in the midst of you, as when a nurse cherisheth her own children:

но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8 e ven so, being affectionately desirous of you, we were well pleased to impart unto you, not the gospel of God only, but also our own souls, because ye were become very dear to us.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 F or ye remember, brethren, our labor and travail: working night and day, that we might not burden any of you, we preached unto you the gospel of God.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10 Y e are witnesses, and God also, how holily and righteously and unblameably we behaved ourselves toward you that believe:

Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 a s ye know how we dealt with each one of you, as a father with his own children, exhorting you, and encouraging you, and testifying,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12 t o the end that ye should walk worthily of God, who calleth you into his own kingdom and glory.

и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 A nd for this cause we also thank God without ceasing, that, when ye received from us the word of the message, even the word of God, ye accepted it not as the word of men, but, as it is in truth, the word of God, which also worketh in you that believe.

И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 F or ye, brethren, became imitators of the churches of God which are in Judaea in Christ Jesus: for ye also suffered the same things of your own countrymen, even as they did of the Jews;

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15 w ho both killed the Lord Jesus and the prophets, and drove out us, and pleased not God, and are contrary to all men;

които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 f orbidding us to speak to the Gentiles that they may be saved; to fill up their sins always: but the wrath is come upon them to the uttermost.

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 B ut we, brethren, being bereaved of you for a short season, in presence not in heart, endeavored the more exceedingly to see your face with great desire:

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 b ecause we would fain have come unto you, I Paul once and again; and Satan hindered us.

Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19 F or what is our hope, or joy, or crown of glorying? Are not even ye, before our Lord Jesus at his coming?

Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 F or ye are our glory and our joy.

Защото вие сте наша слава и радост.